— Не се притеснявай — прошепна й Рам, когато тръгнаха към домакините.
— Ето ви и вас — каза Люк, изглеждайки невероятно облекчен, когато ги забеляза близо до вратата. — Мариан иска да застанете тук до нея и Белчър.
Изкусно ги преведе напред, докато не се озоваха до една красива двойка, които той им представи като сестра си и зет си, лорд и лейди Белчър.
— Значи вие сте жената, която спечели сърцето на Бракстън — каза лейди Белчър с намигване, хващайки ръката на Фийби. — Дано късметът му мине и към брат ми.
— Остави това, Мариан — засмя се Люк. — Няма да вървя по пътеката на Бракстън и Батхърст.
— Приятно ми е да се запозная с вас, милейди — изрече Фийби, отвръщайки на усмивката на Мариан. — Много мило от ваша страна да ни почетете с бал.
— Мариан няма нужда от претекст, за да организира бал — каза лорд Белчър, усмихвайки се нежно на съпругата си.
Фийби зае мястото си до Рам, докато хора, чиито имена нямаше да запомни, се изнизваха покрай тях. Никога не се беше чувствала по-изложена на показ или по-неловко. Не само мъжете, но и жените я измерваха с погледи, сякаш преценяваха недостатъците й. Някои от жените като че ли откровено осмиваха липсата на благородно потекло, а от начина, по който оглеждаха Рам, би могла да заключи, че се надяват той да се окаже всичко друго, само не и всеотдаен съпруг.
Краката й бяха готови да се подгънат, когато редицата гости понамаля и откъм балната зала се разнесе музика.
— Най-после — каза Мариан, разкършвайки гръб. — Вие двамата вървете да се забавлявате, докато аз отида да видя как вървят нещата в кухнята.
Лорд Белчър се извини и отиде при гостите. Рам поведе Фийби нагоре по стълбите към балната зала и сред танцуващите двойки. Тя го прегърна съвсем непринудено. Обожаваше да танцува, но не беше имала много шансове през изминалите няколко години. Спъна се веднъж, но после улови ритъма и остави Рам да я води.
Той беше отличен танцьор, точно както тя предполагаше, че ще бъде. Женкарите инстинктивно знаеха какво харесват жените и си даваха труда да им угаждат. Това беше част от природата им.
Фийби танцува с няколко партньори, от възрастни благородници до млади контета, осъзнавайки, че погледът на Рам я следва навсякъде. Изненада се, че усети да я гризе ревност, докато той танцуваше с няколко дами от висшето общество.
Часовете отминаваха. Почти беше станало време за бюфета в полунощ, когато Фийби внезапно усети нужда да подиша малко свеж въздух. Топлината от стотиците свещи и миризмата на телата, прикривана от парфюмите, замайваха главата й и тя усещаше, че се гади. Запъти се към стаята за почивка на дамите, с подгъващи се крака.
Рам се появи пред нея с угрижено изражение.
— Къде отиваш?
— В стаята за почивка на дамите. Нали не възразяваш?
Той отстъпи, за да у пропусне.
— Ни най-малко. Ще те изпратя. Не се бави. Стана време за вечеря.
— Като си помисля, по-добре ми се струва да глътна малко свеж въздух. Чувствам се малко отпаднала.
Рам я хвана под ръка.
— Значи отиваме на верандата. Тук е доста задушно.
Заобиколиха танцуващите и почти стигнаха до широките врати на верандата, отворени, за да пускат вътре нощния ветрец, когато един лакей ги застигна.
— Лорд Бракстън, лорд Филдинг иска да поговори с вас в библиотеката.
— Филдинг? Не знаех, че е тук. Много добре, кажете му, че идвам веднага.
Лакеят се поклони и се отдалечи.
— Какво иска лорд Филдинг от тебе? — запита Фийби.
— Не знам, но сигурно е важно. Чакай ме тук, идвам веднага.
— Рам, наистина имам нужда от свеж въздух. Не… не се чувствам добре.
Хващайки я за ръка, Рам я и поведе през тълпата към Уестмор, който разговаряше с група благородници.
— Извинете ме за прекъсването, господа, но трябва да поговоря насаме с лорд Уестмор.
Люк се извини и последва Рам и Фийби, вдигнал въпросително вежди.
— Какво става, Бракстън?
— Ще придружиш ли Фийби на верандата? Не смея да я оставям сама, а лорд Филдинг ме вика в библиотеката. Канен ли е за тази вечер?
— Не знам, но мога да питам Мариан.
— Не се тревожи. Само наглеждай Фийби, докато ме няма. Не се чувства много добре.
— Иди да се видиш с Филдинг. Аз ще наглеждам Фийби.
— Никой няма да ме наглежда — каза тя. — Съвършено способна съм да се грижа за себе си.
— Фийби — предупреди я Рам, — не ми възразявай по този въпрос. Казах ти как трябва да бъде. Върви с Уестмор.
Тя се извърна и отплува. Люк вдигна рамене и я последва, Фийби тъкмо беше изчезнала зад вратата, когато Мариан, придружена от една дребничка блондинка, го пресрещна.