— Ето те и тебе, Люк. Помниш лейди Каролайн, нали?
Винаги любезен, Люк се поклони и целуна протегнатата ръка на лейди Каролайн.
— Колко хубаво, че пак ви виждам, милейди.
— Свирят валс, Люк, а Каролайн като че ли си няма партньор — намекна недвусмислено Мариан.
Люк хвърли загрижен поглед към верандата.
— Може би следващия танц, лейди Каролайн. Разбирате ли, поех един ангажимент.
— Люк! — укори го Мариан. — Не ти прилича. Не разочаровай Каролайн.
— Разбирам — каза лейди Каролайн, явно смутена. — Ако лорд Уестмор няма желание…
Люк потисна един стон. Да разочарова една дама, особено такава красива като Каролайн, не беше нещо, което би желал да направи. Освен това, какво лошо можеше да се случи на Фийби на верандата, щом наоколо й имаше още двойки?
Предложи ръката си на Каролайн и двамата отидоха да танцуват.
Лека усмивка се появи на устните на Фийби, когато надникна през отворената врата и видя, че Уестмор я е изоставил заради една млада руса красавица. Добре. И без това искаше да остане сама. Стомахът й беше разбъркан и й се виеше свят. Толкова много неща объркваха мислите й. Защо Рами даде тези бижута, щом бракът им беше само една измама? Той възнамеряваше да остане женен за нея точно толкова, колкото и тя за него.
— Лейди Бракстън, не изглеждате добре. Да намеря ли съпруга ви и да ви го доведа?
Фийби прехапа долната си устна, за да сподави един стон. Какъв ужасен късмет.
— Запознахме се с вас тази вечер. Аз съм лейди Уинторп, стара… позната на лорд Бракстън.
Бивша любовница, помисли Фийби.
— Добре съм, лейди Уинторп, благодаря ви за вашата загриженост. Предполагам, че съпругът ми знае къде да ме намери.
Лейди Уинторп й отправи коварна усмивка.
— Това първото ви любовно скарване ли е?
Фийби нямаше намерение да позволи на другата да разбере колко зле върви бракът й.
— Не сме се карали с лорд Бракстън. Просто имах нужда да подишам малко свеж въздух.
— Наистина изглеждате пребледняла, скъпа. На какъв етап сте?
Фийби изстена вътрешно.
— Не очаквам дете, ако това намеквате.
— Наистина ли? Всички помислихме… е, като познаваме Бракстън, естествено предположихме… — Изречението й увисна във въздуха, после жената сви рамене. — Какво друго да предположим? Ниското мнение на Бракстън за брака е всеизвестно. Няма да изтърпи да остане верен, нали разбирате.
— Памела, ето те и тебе. Ела вътре, пак свирят валс и ти ми обеща този танц.
Памела се усмихна на красивия млад лорд и му подаде ръката си.
— Разбира се, Гладстоун, как да забравя? Сигурна съм, че лейди Бракстън ще ме извини.
— На драго сърце — изрече сухо Фийби. Единствената друга двойка на верандата също влезе вътре, оставяйки Фийби в благословена самота. Тя отиде до края на терасата и се вгледа в звездите, блещукащи в тъмното небе. Само да можеше да бъде така безгрижна като тези звезди. Не искаше да бъде тук тази вечер. Трябваше да търси баща си, а не да се прави, че се забавлява на едно светско събитие, което не означаваше нищо за нея.
— Фийби.
Името й прозвуча тихо като шепот. Дали не си въобразяваше?
— Фийби.
Пак го чу. Не си въобразяваше.
— Къде сте? — запита тя.
— Погледни надолу.
Тя се взря и не видя нищо друго, освен спретната редица храсти, обграждащи верандата. Една глава се подаде от храстите.
— Тук съм.
Неверие оцвети думите й.
— Дейвид! Какво правиш тук?
— Чух за бала и дойдох с надежда да те намеря сама. Трябва да поговоря с тебе, но съпругът ти те пази много зорко. Става дума за баща ти.
Надеждите на Фийби се възродиха.
— Не можем да говорим тук. Рам или приятелят му Уестмор може да дойдат да ме търсят.
— Помислих и за това. Има един навес за карети зад къщата. Там ще бъдем сами.
Фийби се поколеба, но следващите думи на Дейвид я убедиха.
— Намерих баща ти.
— Идвам веднага.
Тя намери стъпалата и слезе. Дейвид я пресрещна долу.
— Насам — каза той, хващайки я за ръката, и я дръпна настрани от кръга светлина, извиращ от прозорците.
Колкото и да й беше трудно, Фийби задържа въпросите си, докато двамата се отдалечаваха в нощта. Беше въодушевена от перспективата да се свърже с похитителите на баща си и да преговаря за освобождаването му.
Навесът за карета беше тъмен и безлюден; всичките коняри се занимаваха с гостите и екипажите им. Фийби последва Дейвид вътре.
— Къде е татко? — запита тя без никакви предисловия. — Добре ли е? Как го намери?
— Е, всъщност не съм го намерил — заекна Дейвид.
— Излъгал си ме?
— Не, ни най-малко. Един мъж на име Уотс се свърза с мене.
— Защо с тебе?
— Понеже съм асистент на Андрю, аз бях логичният избор, след като ти стана недостъпна за тях.