Колкото и да го дразнеше, колкото и често да го беше лъгала, той още я желаеше.
— Вещица — прошепна срещу устните й.
Съблече я бързо, сръчно, като мъж, който знае какво иска и не губи време да го получи. После свали собствените си дрехи и се изтегна на леглото до нея.
Фийби дишаше дълбоко, гърдите й се вдигаха и спускаха бързо. Тя се обърна към него и притисна разгорещеното си тяло към влажните му, блестящи гърди.
— Защо не мога да те мразя? — изшептя тя на пресекулки:
— Точно защото и аз не мога да те мразя. — Ръката му се вмъкна в косата й. — Люби ме.
Надигайки се на лакът, тя го погледна със сънни очи, а после бавно, извънредно бавно, сведе глава и пое плоското му мъжко зърно в устата си. Той изскимтя в изненада, когато тя леко го захапа, а после леко го облиза.
— Вещица — повтори той, докато ръцете му се плъзгаха надолу по деликатните извивка на гърба й, притискайки я плътно към него.
После те слязоха още по-надолу, той обхвана стегнатите кълба на седалището й и я вдигна върху себе си.
Тя му предложи отново устата си; той я плени алчно, похищавайки я без никаква милост.
— Умирам — каза той, когато си пое въздух.
Свещта на масата блесна от внезапно течение, сините й очи като че ли подхванаха пламъка и му го хвърлиха обратно, подпалвайки го целия.
Умът му се разпадна, когато тя се плъзна надолу по тялото му, пое ерекцията му в ръка и сниши глава, облизвайки леко пулсиращата му главичка. Той подскочи и изпъшка.
— Сега наистина умирам.
Тя го бутна долу и започна да прилага умението на езика и устата си върху цялата му втвърдена дължина, облизвайки нежно връхчето й. Той дишаше тежко, сърцето му биеше яростно. Остави я да действа, докато не усети, че пръстите на краката му се вцепеняват и само мигове го делят от кулминацията. Тогава я хвана през кръста и я обърна по гръб, прониквайки бързо и силно в нея. Тя вдигна хълбоците си към него, посрещайки тласъците му, докато той целуваше долната част на гърдите й, нежните й зърна, устата й. Продължи да я целува, докато не усети как ножницата й се стяга около втвърдената му дължина и лудостта го обзе.
Беше станало непоносимо. Той затрепери, отметна глава и изкрещя. Едва осъзна кога тя се притисна към него в агонията на кулминацията си. Тласъците му не спряха, докато не я почувства как омеква под него. Тогава и той се разпадна и се строполи до нея в безкостна купчина.
— Това беше толкова близо до рая, колкото е вероятно някога да стигна.
Когато двамата успяха да си поемат дъх, тя се обърна към него.
— Това не променя нищо, Рам. Не си ме убедил, че ти и лорд Филдинг можете да защитите баща ми. Докато не ме убедиш в това, устата ми е запечатана.
— Ти си упорита жена, Фийби, но аз смятам, че съм способен да се справя с тебе. Преди тази нощ да отмине, няма да има повече тайни между нас.
14
Рам беше твърде сигурен в себе си… и в нея, помисли Фийби. Тя трябваше да вземе решение и й беше необходим всичкият й разум. Планът, който той й беше представил, изглеждаше разумен, но толкова много неща можеха да се объркат. Може би, помисли тя, е време да потърси помощта му.
— За какво мислиш, Фийби? — запита Рам.
— За това, което ми каза. Можеш ли да обещаеш, че нищо няма да се случи на татко, ако се съглася с условията на лорд Филдинг?
— Ще направя всичко, което зависи от мене, той да бъде в безопасност.
— Уморена съм Рам. Уморих се да нося товара сама. Затова поисках да се доверя на Дейвид. Вярвам му.
— Вярваш не, на когото трябва — каза Рам.
— Съжалявам, че изпитваш такива чувства към Дейвид.
— Вярваш ли ми достатъчно, за да ми се довериш?
— Може би. Щом това отмине и татко бъде в безопасност, ще се разделим ли приятелски? Не искам да бъдем врагове. Има вероятност пътищата ни повече да не се пресекат и не искам цял живот да ме мразиш.
Вцепенението му я разтревожи. За какво ли мислеше той?
— Раздялата ни не е неизбежна, Фийби.
— Напротив. Аз обрекох нашия брак, преди да беше имал шанса да се развие. Няма причина да оставаме женени, след като амулетът бъде върнат. И двамата знаем защо сме заедно и причината не е любовта.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— След като това отмине, татко ще има нужда от време, за да се възстанови от болестта. Не знам дали планира друго пътуване до Египет в бъдеще, но ако е така, възнамерявам да го придружа.
— С Филипс ли? — нападна я Рам.
— Дейвид е асистент и приятел на татко.
— Глупачка си, ако вярваш на това! — избухна Рам.
— Щом се разведем…
— Няма да има развод — изсъска той, притегляйки я в прегръдките си.