— Трябва да тръгваме веднага. Подозирам, че това е първото място, където Бракстън ще търси, щом разбере, че те няма. Само ми дай един момент да напиша бележка до… моя наемник.
Фийби изчака до вратата, докато Филипс нахвърли бележката и я запечата. Когато свърши, изведе Фийби навън и надолу по стъпалата.
— Чакай ме тук — каза той. — Трябва да поговоря с кръчмаря да занесе съобщението ми.
Фийби загледа как Дейвид говори сериозно с кръчмаря, после слага една монета в ръката му. Върна се след броени мигове и я изведе навън. Почти веднага намери файтон и двамата отпътуваха към Ийст Енд.
След тридесет минути файтонът спря.
— Сигурен ли си, че това е адресът? — запита Фийби, оглеждайки порутената сграда с опасение.
— Това е. Ела.
Дейвид плати на кочияша и поведе Фийби по стълбите към входната врата.
— Ами ако Уотс и Бени са вътре? Не трябва ли първо да проверим?
— Как предлагаш да го направя?
Първите семена на съмнението покълнаха в ума на Фийби.
— Може би трябва да повикаме помощ. Планът ти е нереалистичен. Не мислех ясно, когато се съгласих с него. Ние сме само двама, Дейвид, и двамата не сме въоръжени. Ами ако срещнем пречки?
Изражението на Дейвид стана сурово, а ръката му стисна силно лакътя й.
— Аз съм въоръжен, Фийби, и няма да ходиш никъде. Вече се съгласи с това; сега престани да създаваш затруднения.
Тя се опита да се измъкне, но хватката му беше неумолима.
— Дейвид, какво ти става? Пусни ме.
— Не, Фийби. Вече стигнах далече и рискувах много. Ще играем докрай.
— Какво ще играем? Плашиш ме.
Той отвори вратата и я бутна вътре.
— Качвай се. Бързо.
— Къде е татко?
— Ще го видиш много скоро, обещавам ти.
Фийби предположи, че думите му трябва да я успокоят, но само разпалиха страховете и. Изведнъж тя усети, че вече не познава Дейвид. Дори чертите му се бяха променили. Очите му бяха студени, без искрица топлина, и в изражението му имаше твърдост, каквато не беше забелязвала досега.
Той застана пред една затворена врата, почука остро два пъти, направи пауза, после почука още три пъти. Вратата се открехна, а после се отвори по-широко, за да ги пропусне. Фийби се задърпа.
— Не! Какво означава това Дейвид?
Той я бутна силно напред и тя се озова в ръцете на Уотс. Тя отскочи назад.
— Не ме докосвай!
— Защо си я довел тук? — запита Уотс. — Взе ли амулета? Ще ми се да го погледна. Сигурно е голяма работа, щом толкова хора го искат.
Истината най-накрая започваше да се изяснява пред Фийби. Мъжът, на когото вярваше най-много, беше предал нея и баща й. С блеснали от ярост очи тя се нахвърли върху него.
— Как можа? Рам беше прав през цялото време. Замесен си в отвличането на татко, нали? Вярвах ти, Дейвид. Как можа да се обърнеш така срещу нас?
— Заради парите, Фийби. Като асистент на баща ти не получавах голяма заплата. Уморих се да виждам как цялото това богатството се изплъзва през пръстите ми. Искам да живея така, както Бракстън и другите като него. Поне веднъж в живота си искам да харча пари, без да се тревожа, че кредиторите ще ме гонят.
— Знаеш, че ще бъде трудно да продадеш амулета, нали?
— Ни най-малко, скъпа. Смятам да го продам на частен колекционер, който ще му се наслаждава лично. Вече подготвих нещата. Веднага щом го получа, възнамерявам да отплавам за Франция и да го предам на купувача.
— Късно е, Дейвид. Рам сигурно вече го е намерил.
Преди Дейвид да отговори, се чуха няколко почуквания.
Уотс отвори и Бени влезе вътре.
— Имаш ли новини, Бени?
— Да — каза той. — Бракстън отиде в къщата на Маунт Стрийт. Стоя там малко, после се върна у дома си. Сега е там.
— Следили сте Рам! — нападна ги Фийби.
Дейвид я изгледа със самодоволна усмивка.
— Както се оказа, било е добро хрумване. Не оставям нещата на случайността. — Потри ръце. — Скоро ще разбереш колко те цени мъжлето ти.
— Какво искаш да кажеш? Какво си замислил сега?
— Бележката, която написах, преди да изляза от жилището си, беше адресирана до Бракстън. Осведомих го, че си се присъединила към баща си в пленничеството и че амулетът може да ви донесе свободата.
Фийби падна духом. Знаеше какъв ще бъде отговорът на Рам на исканията на Дейвид. Той сигурно вече беше занесъл амулета на лорд Филдинг, но ако не беше така, ултиматумът на Дейвид нямаше да хване място. Амулетът беше важен за Англия.
— Рам няма да се съгласи с исканията ти — предупреди го тя.
— Ще видим — каза самоуверено Дейвид.
— Къде е татко? Или и за това си ме излъгал?
— Заведи я при Томпсън — нареди Дейвид на Уотс.
Хващайки я за ръката, Уотс я дръпна към една затворена врата. Отключи, отвори и я бутна вътре, Фийби залитна и се озова в ръцете на баща си.