— Погукайте си — изрече Уотс, докато затваряше и заключваше вратата.
— Фийби! Божичко, какво правиш тук? — извика сър Андрю. — Направи ли каквото ти казах? Предаде ли амулета на властите?
— Казах на Рам къде да го намери. Той ще се погрижи да попадне там, където трябва. — Тя се вгледа в лицето му. — Изглеждаш по-добре. Взе ли лекарства?
— Не, дъще. Пристъпът като че ли отшумява. Още нямам сили, но се възстановявам. — Поведе я към един стол. — Седни и ми кажи какво става. Толкова съм объркан в последните седмици.
— Дейвид го е направил, татко. Той е откраднал амулета и го е скрил в сандъка ти. Подозирам, че го е сложил сред вещите ти, за да те уличи в кражба, ако се разбере какво е станало. Сигурно е смятал да го вземе по време на пътуването, но ти си го намерил пръв и си объркал плановете му. Той е уредил отвличането ти и всичко друго, още тогава.
Сър Андрю се отпусна на леглото, устата му се раздвижи без звук. Мина цяла минута, преди да си възвърне гласа.
— Не мога да повярвам, че това е истина, Фийби. Не и Дейвид. Бих му поверил живота си.
Тя коленичи пред него и пое ръката му в своите.
— Грешали сме, татко. Нещо е променило онзи Дейвид, когото познавахме. Не е същият човек. Не знам какво ще стане с нас. Рам никога няма да се съгласи да му даде амулета.
— Погледни ме, дъще — Тя вдигна лице. — Имаш ли доверие в Бракстън?
Тя му отправи треперлива усмивка.
— Да, татко.
— В такъв случай имай вяра, че той ще намери изход.
В това време Рам беше намерил бръснарското легенче. Откри го точно там, където Фийби му беше казала, че се намира. Ако не го беше излъгала, щеше да намери отдавна търсения амулет на дъното на легенчето. Филдинг щеше да бъде доволен, а Англия нямаше да се изложи.
Но на каква цена, запита се той. Как, по дяволите, щеше да намери бащата на Фийби, когато нямаше указание къде да го търси? Не му харесваше идеята да използва Фийби като примамка, но не виждаше алтернатива. Щеше да се наложи да се довери на хората на Филдинг да пазят Фийби в безопасност, но това все пак не му харесваше.
Хващайки здраво легенчето, Рам го удари силно в ръба на полицата. То се разпадна в ръцете му и той прихвана мушамения пакет, който изпадна оттам, миг преди да тупне на пода.
Най-после, помисли той, държейки благоговейно пакета. Най-накрая щеше да види за какво е цялата тази бъркотия. Внимателно разви мушамата и извади амулета. Дъхът заседна в гърлото му, когато се вгледа в безупречния кървавочервен рубин, най-големия, който беше виждал през живота си. Разположен в центъра на златната звезда, той беше голям колкото яйце на червеношийка. Рам не можеше да прецени колко струва, защото този амулет беше безценен. Не можеше да обвинява египетското правителство, че настоява да му бъде върнат.
С треперещи ръце го зави отново в мушамата и го пъхна в джоба си. Знаеше, че трябва незабавно да го занесе на Филдинг, но искаше да го покаже най-напред на Фийби. Тя го беше виждала и преди, но за кратко и отдалече. Тъй като амулетът ги беше събрал, той имаше силното усещане, че тя трябва поне за малко да го подържи в ръката си.
Полицаите го чакаха пред предната врата.
— Намерихте ли каквото търсехте, милорд? — запита Ейкърс. — Ние със Слотър претърсихме къщата отгоре до долу и не открихме нищо.
— Да, намерих това, което търсех. Ако човек не знае къде точно да го търси, няма да го открие — каза Рам. — Не се самообвинявайте.
— Много великодушно от ваша страна, милорд — каза Слотър. — Имате ли други заповеди за нас?
— В момента нямам. Вече няма нужда къщата да бъде наблюдавана. Пратете сметката си на адвоката ми. Ако случайно пак имам нужда от вас, ще пратя да ви повикат.
Рам се върна в къщата си. В мига, когато влезе в преддверието и поздрави Портър, почувства напрежението около него и разбра, че нещо не е наред. Радостното му настроение се превърна в тревога, когато видя, че Портър изглежда много разстроен.
Първите думи, които му хрумнаха, бяха:
— Къде е Фийби?
Портър се прокашля.
— Аз съм виновен, милорд. Не знам как лейди Бракстън е излязла, без никой да я види. Аби съобщи, че я няма, към средата на сутринта. Никой не знае от колко време е липсвала, преди отсъствието й да бъде забелязано.
— По дяволите! — изсъска Рам.
— Пратих няколко лакеи да я търсят — добави Портър, — но не я откриха. Съжалявам, милорд. Изглежда, лейди Бракстън има тенденция да изчезва, когато пожелае.
Хлад скова сърцето на Рам. Къде, по дяволите, е отишла този път Фийби? Пак ли е била отвлечена? Защо е излязла от къщата, преди той да беше уредил да бъде защитена? Знаеше как трябва да се осъществи планът, но нарочно се беше изложила на опасност, преди всичките охранители да бъдат поставени по местата си. Какво, по дяволите, ставаше тук?