Зарасналият уж лакът го заболяваше при всеки удар на конските копита по паважа. Понякога почти си представяше, че чува стърженето на костите вътре. Сигурно трябваше да навести някой майстер, да вземе някой лек за болката… но откакто Пицел се разкри що за същество е, Тирион Ланистър беше престанал да вярва на майстерите. Боговете само знаеха с кого заговорничат или какво са смесили в лека, който ти дават.
— Варис — рече той, — трябва да прибера Шае в замъка, без Церсей да разбере. — И му описа накратко плана си за кухните.
Евнухът цъкна с език.
— Милорд, ще направя каквото заповядате, разбира се… но съм длъжен да ви предупредя, че в кухните е пълно с очи и уши. Дори момичето да не попадне под някакво особено подозрение, ще й задават хиляди въпроси. Откъде е родом? Кои са родителите й? Как е дошла в Кралски чертог? Истината ще бъде немислима, затова ще й се налага да лъже… да лъже и да лъже. — Погледна Тирион. — А и едно такова хубаво кухненско слугинче ще буди не само любопитство, но и похот. Ще я опипват, ще я пощипват, ще я потупват, ще я стискат. Готварчета нощем ще се промъкват под завивките й. На някой самотен готвач току-виж му хрумнало да си я вземе за жена. Хлебари ще месят гърдите й с брашнени ръце.
— Предпочитам да я опипват, отколкото да я намушкат — каза Тирион.
Варис продължи още няколко крачки и каза:
— Възможно е да се намери и друго решение. Между другото слугинята, която се грижи за дъщерята на лейди Танда, я хванаха да краде от накитите й. Уведомя ли лейди Танда, тя веднага ще изгони момичето. И дъщеря й ще има нужда от нова слугиня.
— Разбирам. — Тирион схвана веднага, че в това се крият възможности. Една лична прислужница на знатна дама носеше по-фино облекло от кухненските момичета, а и можеше да си позволи по някой и друг накит. Шае щеше да е доволна от това. Освен това Церсей смяташе лейди Танда за досадна и истерична, а Лолис — за недодялана и тъпа. Едва ли щеше да ги кани често да си побъбрят като приятелки.
— Лолис е плаха и доверчива — допълни Варис. — Ще приеме всяка версия, която й се разкаже. Откакто тълпата й взе девствеността, не смее да излиза от спалнята си, така че Шае няма да я виждат много навън… и в същото време ще е достатъчно близо, когато ви е нужна утехата й.
— Кулата на Ръката е под наблюдение, това го знаеш не по-зле от мен. Церсей несъмнено ще започне да проявява любопитство защо слугинята на Лолис ме посещава.
— Бих могъл да водя детето в спалнята ви скришом. Домът на Чатая не е единственият, който може да се похвали със скрит вход.
— Скрит вход? До моите покои? — Тирион беше повече обезпокоен, отколкото изненадан. Че защо иначе Мегор Жестокия е трябвало да заповяда смъртта на всички строители, работили в замъка му, освен за да опази подобни тайни? — Да, предполагам, че трябва да има. Къде точно ще намеря тази врата? В солария си? Или в спалнята?
— Скъпи приятелю, не искате да ме принудите да разкрия всички свои малки тайни, нали?
— Оттук нататък мисли за тях като за нашите малки тайни, Варис. Ако приема, че си на моя страна…
— Вие съмнявате ли се?
— Не, разбира се. Вярвам ти безрезервно. — Горчивият му смях отекна от стените наоколо. — Всъщност вярвам ти като на човек от собствената ми кръв. Сега ми кажи как е умрял Кортни Пенроуз.
— Казват, че се е хвърлил от една от кулите.
— Сам? Не, не мога да го повярвам.
— Стражите не са видели никого в покоите му, нито са намерили някого наоколо след нещастието.
— Тогава убиецът му се е промъкнал по-рано и се е скрил под леглото му — допусна Тирион, — или се е спуснал с въже от покрива. Може стражите да лъжат. Кой може да каже дали не са го направили самите те?
— Безспорно сте прав, милорд.
Лукавият му тон говореше друго.
— Но ти не мислиш така. Как е станало тогава?