— Какво значение има това?
— Онези, които подкрепят Станис, ще го нарекат „доказателство“. Онези, които поддържат Джофри, ще кажат, че не значи нищо. — Собствените й деца носеха повече чертите на Тъли, отколкото на Старк. Аря беше единствената, в която личаха по-скоро чертите на Нед. „И Джон Сняг, но той не беше мой.“ Неволно се замисли за майката на Джон, за онази скрита в сенките тайна любов, за която съпругът й така и не проговори. „Дали и тя скърби за Нед като мен? Или го мрази за това, че остави леглото й заради моето? Дали се моли за своя син, както аз се моля за своите?“
Неприятни бяха тези мисли и безполезни. Ако Джон беше роден от Ашара Дейн, от дома Звездопад, както шепнеха, то тази дама беше мъртва отдавна; ако не, то Кейтлин нямаше никаква представа къде ли може да е майката на Джон. А и нямаше значение. Нед вече го нямаше и с него си бяха умрели всички негови любови и тайни.
Въпреки това отново я порази мисълта колко странно се държат мъжете, стане ли дума за копелетата им. Нед винаги бе защитавал Джон, ето че сир Кортни Пенроуз беше отдал живота си за този Едрик Бурята, но в същото време копелето на Рууз Болтън значеше за него по-малко от псетата му, ако можеше да се съди по странно хладния тон в писмото, което Едмур бе получил преди по-малко от три дни. Пишеше, че е прехвърлил Тризъбеца и продължава похода си към Харънхъл, както му е заповядано. „Здраво укрепен замък и със силен гарнизон, но Негова милост ще го има, дори да се наложи да избия всичките му защитници.“ Надяваше се, че Негова милост ще претегли това срещу престъпленията на незаконния му син, когото сир Родрик Касел бе убил. „Съдба, каквато несъмнено си е заслужил — беше написал Болтън. — Скверната кръв е така вероломна, а нравът на Рамзи беше коварен, алчен и жесток. Чувствам се облекчен, че се отървах от него. Докато беше жив, законните синове, които ми обеща съпругата ми, нямаше да са в безопасност.“
Забързани стъпки пропъдиха мрачните мисли от главата й. Скуайърът на сир Дезмънд нахлу задъхан в стаята и коленичи.
— Милейди… Ланистърите… отвъд реката.
— Поеми си дъх, момко, и ми го повтори по-бавно.
Той се подчини.
— Колона въоръжени мъже — докладва момчето. — От другата страна на Червената вилка. Веят пурпурен еднорог под лъва на Ланистър.
„Някой от синовете на лорд Бракс.“ Бракс бе идвал веднъж в Речен пад, когато тя беше още момиче, да предложи брак на един от синовете си с нея или с Лиза. Кат се зачуди дали същият син сега не беше отвън, предвождащ атаката.
Ланистърите се бяха спрели на югоизток под разветите си ярки знамена.
— Предни отряди, нищо повече — увери я сир Дезмънд, когато тя се качи на бойниците при него. — Главната сила на лорд Тивин е още на юг. Засега не сме застрашени.
На юг от Червената вилка земята се простираше открита и равна. Високо от наблюдателната кула Кейтлин можеше да види на мили разстояние. Въпреки това се виждаше само най-близкият брод. Едмур беше възложил защитата му на лорд Джейсън Малистър, както и на другите три нагоре по течението на реката. Конниците на Ланистър се трупаха нерешително край речния бряг, пурпурните и сребристите им пряпорци плющяха под напора на вятъра.
— Не са повече от петдесет, милейди — прецени сир Дезмънд.
Кейтлин се загледа в ездачите, разтеглени в дълга редица. Хората на лорд Джейсън чакаха да ги посрещнат зад скали, висока трева и хълмисти склонове. Тръбен призив подкара конниците напред в тържествен тръс и водата закипя под краката на конете. За миг зрелището беше величествено, с ярките им доспехи и разветите знамена, с блесналото по върховете на пиките им слънце.
— Сега — промълви Бриен.
Беше трудно да се разбере какво точно става, но цвиленето на конете се чуваше дори от това разстояние, слухът на Кейтлин долови и трясък на стомана. Едно от знамената изчезна, когато знаменосецът залитна и се срина от седлото си, скоро след това тялото на първия загинал мина покрай стените, понесено от течението. Ланистърите вече се оттегляха объркани. Престроиха се пред очите й, казаха си нещо и препуснаха назад. Мъжете по стените ги отпратиха с оскърбителни ругатни, макар да бяха вече твърде далече, за да ги чуят.
Сир Дезмънд се плесна по корема.
— Де да можеше сега лорд Хостър да е тук, да види това. Щеше да затанцува от радост.
— Боя се, че за баща ми дните за танци отминаха — отрони Кейтлин. — А тази битка едва започва. Ланистърите ще дойдат пак. Лорд Тивин разполага с два пъти повече хора от тези на брат ми.