— И десет пъти повече да имаше, пак щеше да е все едно — каза сир Дезмънд. — Западният бряг на Червената вилка е по-висок от източния, милейди, и е добре залесен. Нашите стрелци имат добро прикритие и чисто поле за стрелите си… а ако някъде се получи пробив, Едмур държи в резерв най-добрите си рицари, готови да препуснат навсякъде, където възникне отчаяна нужда от тях.
— Моля се да сте прав — каза Кейтлин.
Същата нощ дойдоха отново. Беше заповядала да я събудят, когато врагът се върне, и някъде след полунощ едно от слугинчетата я докосна леко по рамото. Кейтлин веднага скочи.
— Какво има?
— Пак са на брода, милейди.
Загърната в нощния си халат, Кейтлин се качи на покрива на цитаделата и видя осветената от луната река, където кипеше битката. Бранителите бяха наклали огньове по брега и хората на Ланистър, изглежда, се бяха надявали, че ще ги заварят заслепени от нощния мрак или непредпазливи. Глупаво, ако наистина беше така. Тъмнината в най-добрия случай е рискован съюзник. Когато нагазиха до гърди, за да прекосят, започнаха да падат в скритите въртопи и течението да ги отнася, други се препъваха в едрите камъни или заплитаха крака в скритите железни заграждения. Лъкометците на Малистър ги посрещнаха с ураган от свистящи огнени стрели, който отдалече изглеждаше странно красив. Един от нападателите, пронизан от дузина стрели и цял в пламъци, се завъртя на коня си в дълбоката до колене вода и накрая падна и течението го отнесе. Докато тялото му премине покрай стените на Речен пад, пламъците, както и животът му, бяха изгаснали.
„Малка победа — помисли Кейтлин, след като сражението приключи и оцелелите противници се стопиха обратно в нощния мрак. — Но все пак победа.“ Докато слизаха по виещите се стъпала на малката кула, попита Бриен какво мисли.
— Това беше погалването с върха на пръста на лорд Тивин, милейди — каза момичето. — Той опипва, търси слабо място, незащитен брод. Ако не намери, ще свие всичките си пръсти в юмрук. — Бриен сви рамене. — Аз поне щях да направя това. На негово място. — Ръката й посегна към дръжката на меча и леко я потупа, сякаш да се увери, че си е на мястото.
„И дано боговете да ни помогнат тогава“ — помисли Кейтлин. Но не можеше да направи нищо. Онова при реката беше битката на Едмур. Нейната беше тук, в замъка.
На другата сутрин по време на закуска тя повика стария стюард на баща си, Ъдърайдс Вейн.
— Поръчайте да занесат на сир Клеос Фрей кана вино. Смятам скоро да го разпитам и искам да му се поразвърже езикът.
— Както заповядате, милейди.
Скоро след това пристигна вестоносец с пришит на гърдите му орела на Малистър. Носеше съобщение от лорд Джейсън за друго сражение и нова победа. Сир Флемент Бракс се бе опитал да прехвърли реката през друг брод, на шест левги южно. Този път Ланистърите скъсили пиките си и тръгнали през реката спешени, но стрелците на Малистър ги засипали с дъжд от стрели отвисоко, а вдигнатите от Едмур по брега катапулти хвърлили тежки камъни и прекършили редиците им.
— Оставиха във водата дузина мъртви, само двама стигнаха плитчините, но с тях се оправихме набързо — докладва ездачът. Разказа и за друга битка малко по-нагоре по течението, където бродовете държеше лорд Карил Ванс. — Тамошните им напъни също бяха отблъснати на висока цена за враговете.
„Може би Едмур ще се окаже по-умен, отколкото мислех — каза си Кейтлин. — Всички негови лордове виждаха смисъл в бойните му планове, защо бях толкова сляпа? Брат ми отдавна не е малкото момче, което помня, както и Роб отдавна не е дете.“
Изчака до вечерта и тогава отиде при сир Клеос Фрей. Прецени, че колкото повече отлага, толкова повече ще вземе да се напие. Когато влезе в малката килия в кулата, сир Клеос падна на колене.
— Милейди, не знаех за никакъв опит за бягство. Дяволчето каза само, че на един Ланистър се полага отряд на Ланистър за ескорт, заклевам ви се в честта си на рицар…
— Станете, сир. — Кейтлин приседна на каменната скамейка. — Зная, че никой внук на Уолдър Фрей не може да бъде клетвопрестъпник. — „Освен ако не му е изгодно.“ — Брат ми каза, че сте донесъл мирни условия.
— Да. — Сир Клеос се надигна и тя остана доволна, като видя, че едва се държи на краката си.
— Кажете — заповяда Кейтлин и той заговори.
Когато свърши, Кейтлин остана да седи намръщена. Едмур беше прав — това изобщо не бяха мирни условия, освен…