— Някои биха го нарекли ненавременно — каза Теон, — но не и за мен. Щом сте тук, тук ще останете. — Той стана от високото каменно кресло. — Донеси принца тук, Лорен. — Мъжът с черната брада смъкна Бран на стола все едно, че беше чувал с овес.
Продължаваха да вкарват хора в Голямата зала с викове и ръгания с копията. Гейдж и Оша дойдоха от кухните, оплескани с тесто от месенето на сутрешния хляб. Микен довлякоха с люти ругатни. Фарън влезе накуцвайки — мъчеше се да крепи Пала. Роклята й беше разкъсана и вървеше така, сякаш всяка стъпка й причинява непоносима болка. Септон Чайл се завтече да й помогне, но един от железните хора го събори на пода. Последният, който влезе, беше пленникът Смрад, предхождан от непоносимата си смрад.
— Тоя го намерихме заключен в една килия в кулата — обяви придружителят му, безбрад младеж с рижа коса и прогизнали дрехи, несъмнено един от онези, които бяха преплували рова. — Казва, че му викали Смрад.
— Не се сещам защо — каза усмихнат Теон. — Ти винаги ли миришеш така, или току-що си нашибал някоя свиня?
— Нищо не съм шибал, откакто ме хванаха милорд. Хийки ми е името. Бях на служба при копелето на Дредфорт, докато Старките не му шибнаха една стрела за брачен дар.
На Теон това му се стори забавно.
— Той за кого се ожени?
— За вдовицата на Роговия лес, милорд.
— За оная бабичка? Сляп ли е бил? На нея циците й са като празни мехове, сухи и сбръчкани.
— Че той не са ожени зарад циците й, милорд.
Железните мъже залостиха вратите в дъното на залата. От високия стол Бран видя, че са двадесетина. „Сигурно е оставил още да пазят на портите и при оръжейната.“ Въпреки това не можеше да са повече от тридесет. Теон вдигна ръце за тишина.
— Всички вие ме познавате.
— Тъй де, знаем каква торба с лайна си! — изрева Микен преди плешивият да го сръга в корема с дръжката на копието, след което го шибна с острия край през лицето. Ковачът се олюля и изплю един зъб.
— Микен, ти мълчи. — Бран се постара да го каже строго и властно, както го правеше Роб, когато той заповядваше тук, но гласът му го предаде и излезе пискливо.
— Слушай малкото си лордче, Микен — каза Теон. — То има повече ум от теб.
„Един добър господар пази хората си“ — напомни си Бран.
— Предал съм Зимен хребет на Теон.
— По-високо, Бран. И ме наричай принц.
Той повиши глас.
— Предал съм Зимен хребет на принц Теон. Всички вие трябва да правите каквото той ви заповяда.
— Проклет да съм, ако го направя! — изрева Микен.
Теон не обърна внимание на избухването.
— Баща ми сложи древната корона на солта и камъка и се обяви за крал на Железните острови. Той взима и Севера по правото на завоеванието. Всички вие сте негови поданици.
— Баща ти да го духа! — Микен изтри кръвта от устата си. — Аз служа на Старките, не на някаква изменническа сепия… ох! — Опакото на копието го свали по лице върху каменния под.
— Ковачите имат силни ръце и слаби глави — отбеляза Теон. — Но ако останалите ми служите вярно, както служехте на Нед Старк, ще се уверите, че не сте имали по-щедър господар от мен.
Микен се изправи на четири крака и изплю кръв. „Недей, моля те“ — помисли Бран, но ковачът изрева:
— Ако мислиш, че ще държиш Севера с тая окаяна сган от…
Плешивият заби копието в тила на Микен. Стоманата се хлъзна и излезе през гърлото му с фонтан от кръв. Една от жените изпищя, а Мийра прегърна Рикон и притисна лицето му до гърдите си. „В собствената си кръв се удави — изтръпнал помисли Бран. — В собствената си кръв.“
— Кой още има да каже нещо? — попита Теон Грейджой.
— Ходор ходор ходор ходор ходор! — зарева с опулени очи Ходор.
— Някой да накара този идиот да млъкне!
Двама железни мъже почнаха да бият Ходор с дръжките на копията си. Конярчето рухна на пода, мъчейки се да се защити с ръце.
— Ще бъда за вас толкова добър господар, колкото беше Едард Старк. — Теон повиши глас, за да могат да го чуят въпреки плющенето на тоягите по човешка плът. — Но който ми измени, ще съжали горчиво. И не си мислете, че мъжете, които виждате тук, са всичката ми сила. Тореново поле и Дълбоки лес също скоро ще бъдат наши, а чичо ми отплава нагоре към Соленото копие, за да завземе Рова на Кайлин. Ако Роб Старк успее да изтласка Ланистърите, може да си царува оттук нататък като крал на Тризъбеца, но домът Грейджой вече държи Севера.