— Лордовете на Старк ще се бият с вас — викна Смрад. — Оня шопар при Белия залив например, а също и Ъмбърите и Карстарките. Ще ви трябват хора. Освободи ме и съм твой.
Теон го изгледа преценяващо.
— По-умен си, отколкото миришеш, но тая воня няма да мога да понеса.
— Добре де — рече Смрад. — Ще се поумия. Ако ме освободиш.
— Изключително благоразумен човек. — Теон се усмихна. — На колене.
Един от железните мъже подаде меч на Смрад, а той го положи в краката на Теон и се закле в покорство към дома Грейджой и краля Бейлон. Бран не можеше да гледа повече. Зеленият сън се сбъдваше.
— Милорд Грейджой! — Оша пристъпи край тялото на Микен. — Аз също бях доведена тук като пленница. Вие бяхте в деня, когато ме плениха.
„А аз те мислех за приятелка“ — каза си с болка Бран.
— На мен ми трябват бойци — заяви Теон, — а не кухненски прислужнички.
— Ами той Роб Старк ме натика в кухните. Цяла година трябваше да търкам котли, да стържа мас и да топля сламата ей за тоя. — Тя погледна с яд Гейдж. — До гуша ми дойде. Дай ми пак да хвана копие.
— За тебе имам едно копие ей туканка — рече плешивият, който бе убил Микен, и стисна ухилен с две шепи срамотиите си. Оша заби кокалестото си коляно между краката му.
— Това мекото и розовото си го дръж за тебе. — Издърпа му копието, удари го през гърба с дръжката и го свали на пода. — На мене ми дай дърво и желязо. — Плешивият се загърчи по пода, а останалите зареваха от смях.
Теон се смя с тях.
— Ставаш — каза той. — Задръж копието. Стиг може да си намери друго. Сега коленичи и се закълни.
След като никой повече не се разтича да му се врече, ги освободиха с предупреждението всеки да си върши работата и да не създава неприятности. На Ходор му възложиха да отнесе Бран до постелята му. „Ходор“ — изхлипа той с разцепени устни, вдигна Бран в огромните си яки окървавени ръце и го понесе навън под дъжда.
АРЯ
— Има призраци, знам, че има. — Горещата баница месеше хляб и ръцете му бяха брашнени до лактите. — Пия е видяла нещо снощи в масларницата.
Аря изсумтя. Пия все виждаше разни неща в масларницата. Обикновено се оказваха мъже.
— Една питка ще ми дадеш ли? — попита тя. — Цяла лопата изпече.
— Трябва ми цяла лопата. Сир Амори ги брои.
Аря мразеше сир Амори.
— Тогава да ги наплюем.
Горещата баница се озърна боязливо. Кухните бяха пълни със сенки и ечаха, но другите готвачи и слугини спяха дълбоко в сводестите си леговища над печките.
— Ще разбере.
— Няма — каза Аря. — Плюнката няма вкус.
— Ако разбере, мене ще набият с камшик. — Горещата баница спря да меси. — А ти изобщо не трябва да си тук. Посред нощ.
Посред нощ беше, но на Аря не й пукаше. Макар и посред нощ, в кухните работата никога не спираше — все се намираше някой да меси тесто за сутрешния хляб, да разбърква някое котле с дълъг черпак или да сече свинско за сутрешния бекон на сир Амори. Тази нощ беше ред на Горещата баница.
— Ако Розовото око се събуди и види, че те няма… — почна Горещата баница.
— Розовото око никога не се събужда. — Истинското му име беше Мебъл, но всички му викаха Розовото око заради сълзливите му очи. — Нито веднъж не се е събуждал. — Всяка сутрин той закусваше с ейл. Всяка вечер се напиваше здраво и по брадичката му потичаше червеникава слюнка от виното. Аря обикновено изчакваше да чуе хъркането му, след което се промъкваше боса нагоре по слугинската стълба, без да вдига повече шум и от мишка, в каквато се бе превърнала. Нито свещ носеше, нито светилник. Сирио й беше казал, че мракът може да ти бъде приятел, и се оказа прав. Ако имаше луна и звезди, за да може да вижда — стигаше й. — Бас държа че можем да избягаме и Розовово око дори няма да забележи, че ме няма — каза тя на Горещата баница.
— Не искам да бягам. Тук е по-добре, отколкото в горите. Не искам да ям червеи. Я ми пръсни малко брашно по дъската.
Аря килна глава.
— Какво е това?
— Кое? Не те…
— Слушай с ушите си, не с устата. Това беше боен рог. Две изсвирвания, не чу ли? Ето и това, бяха веригите на решетките. Някой или излиза, или влиза. Искаш ли да идем да видим? — Портите на Харънхъл не се бяха отваряли, откакто лорд Тивин беше тръгнал с войската си.
— Аз правя сутрешния хляб — измрънка Горещата баница. — Пък и не ми харесва навън, когато е тъмно, казах ти.