Въпреки среднощния час Харънхъл кипеше от трескав живот. Завръщането на Варго Хоут беше разбудило всички и ги беше принудило да се захванат с ежедневната си работа. Волските коли, воловете и конете бяха изчезнали от двора, но клетката с мечката си беше на място. Бяха я провесили от средата на арката на моста, свързващ външния и средния двор, окачена на тежки вериги на няколко стъпки от земята. Кръг запалени факли къпеше всичко наоколо в светлина. Някои от конярчетата хвърляха камъни да накарат мечката да реве и да ръмжи. В другия край на двора от вратата на войнишката трапезария струеше светлина, чуваше се дрънчене на посуда и мъжки викове за още вино. Дузина гласове подхванаха песен на някакъв гърлен език, неведом за ушите на Аря.
„Ядат и пият преди да заспят. Розовото око сигурно е пратил да ме събудят, да им поднасям. Ще разбере, че не съм в постелята си.“ Но сигурно беше твърде зает да разлива на Храбрата дружина и на хората от гарнизона на сир Амори, седнали да пируват с тях. Шумът, който вдигаха, щеше да я прикрие добре.
— Гладните богове ще пируват с кръв тази нощ, ако човек направи това нещо — каза Джакен. — Мило момиче, добро и нежно. Отмени едно име и кажи друго, и прогони този безумен сън.
— Няма.
— Така. — Изглеждаше примирен. — Нещото ще се прави, но момиче трябва подчинява. Човек няма време за приказки.
— Момичето ще се подчинява — каза Аря. — Какво трябва да направя?
— Сто мъже са гладни, трябва бъдат нахранен, лордът заповядва гореща супа. Момиче трябва тича до кухните и каже на свой момче баница.
— Супа — повтори тя. — Ти къде ще си?
— Момиче ще помогне правят супа и чака в кухните, докато човек дойде за нея. Хайде. Бяга.
Горещата баница вадеше топлите самуни от фурната, когато Аря нахлу в кухнята, но вече не беше сам. Бяха разбудили готвачите да нахранят Варго Хоут и Кървавите му глумци. Слугите изнасяха кошници с хляб и питки, главният готвач сечеше мръвки, кухненски ратайчета въртяха зайци на шишове над огньовете, а момичета ги поливаха с мед, жени режеха лук и моркови.
— Какво искаш, Невестулке? — попита главният готвач, щом я видя.
— Супа — обяви тя. — Милорд иска супа.
Той посочи с дългия нож черните котли, окачени над пламъците.
— Това какво е според теб? Макар че по-скоро ще се изпикая вътре, отколкото да го нося на оня пръч. Не оставят човек и една нощ да се наспи. — Той се изплю на пода. — Както и да е. Тичай и му кажи, че супата трябва да уври.
— Трябва да чакам тук, докато не стане готова.
— Тогава стой настрана. Или още по-добре намери си някаква работа. Тичай в масларницата; негово пръчовско благородие сигурно ще поиска масло и сирене. Събуди Пия и й кажи, че поне веднъж ще е добре да се разбърза, ако иска да си опази двата крака.
Тя се затича презглава. Пия беше будна в нишата си, стенеше под един от Глумците, но като чу вика на Аря, много бързо си навлече дрехите. Напълни шест кошници с буци масло и едри пити миризливо сирене, увито в кърпи.
— Хайде, дръж да ми помогнеш — каза тя на Аря.
— Не мога. Ама ти побързай, че Варго Хоут крака ще ти отсече.
Затича се преди Пия да може да я хване. На връщане се зачуди защо на никого от пленниците не бяха му отсекли крак или ръка. Може би Варго Хоут се страхуваше да не ядоса Роб. Макар че не приличаше на човек, който би могъл да се бои от когото и да било.
Горещата баница бъркаше котлите с дълъг дървен черпак. Тя грабна втори черпак и почна да му помага. За миг помисли, че може би трябва да му каже, но после си спомни за селото и реши да не го прави. „Той пак ще се предаде.“
После чу грозния рев на Рордж.
— Готвач! — извика той. — Дай тая скапана супа! — Аря остави отчаяна черпака. „Не му казах да взима и тях.“ Рордж носеше железния си шлем с предпазителя, които почти скриваше липсващия му нос. Джакен и Хапката влязоха след него.
— Скапаната ви супа не е скапано готова още — сопна се готвачът. — Трябва да поври. Тъкмо сложихме лука и…
— Затваряй си плювалника, да не ти набия шиш в задника и да те повръткаме на огъня. Казах супата и казах веднага.
Хапката изсъска, грабна един недопечен заек направо от шишовете и го разкъса с острите си зъби.
Готвачът беше сразен.
— Взимайте си тогаз скапаната супа, но ако Пръча попита защо не е доварена, вие се оправяйте.
Хапката облиза мазнината от пръстите си, докато Джакен Х’гхар си навличаше дебели ръкавици. Един чифт подаде на Аря.