— Невестулка помага.
Супата беше вряла, а котлите тежки. Аря и Джакен се пребориха с единия, Рордж понесе сам другия, а Хапката награби още два и засъска от болка, когато дръжките изгориха ръцете му. Но не ги пусна. Помъкнаха котлите извън кухнята и през двора. Пред вратата на Вдовишката кула стояха двама стражи.
— Това какво е? — каза единият на Рордж.
— Котел с вряла пикня. Искаш ли?
Джакен се усмихна обезоръжаващо.
— Пленник също трябва яде.
— Никой не е казвал нищо за…
Аря го прекъсна.
— Това е за тях, не за вас.
Вторият им махна да влизат.
— Носете ги долу тогава.
Отвътре надолу към тъмницата водеше вито стълбище. Рордж поведе, а Джакен и Аря останаха най-отзад.
— Момиче стои настрана — каза й той.
Стъпалата свършиха пред влажен каменен свод, дълъг, мрачен и без прозорци. В по-близкия му край на железни скоби горяха няколко факли. Там около дървена маса седяха стражи на сир Амори и играеха на плочки. Тежки железни решетки ги деляха от струпаните в тъмното пленници. Миризмата на супата привлече мнозина от тях до решетките.
Аря преброи осем стражи. Те също подушиха супата.
— Ти си най-грозната кухненска курва, която съм виждал — каза капитанът им на Рордж. — Какво има в котела?
— Куреца ти с топките. Ще го ядеш ли, или няма?
Единият от пазачите обикаляше, друг стоеше до решетките, а трети седеше на пода с гръб, опрян в стената, но храната и тях привлече към масата.
— Крайно време беше да ни нахранят.
— Това дет’ ми мирише, лук ли е?
— А хлябът къде е?
— Мамка му, трябват ни паници, лъжици…
— Не ви трябват. — Рордж надигна врялата супа и я плисна в лицата им през масата. Джакен Х’гхар направи същото. Хапката метна котела отдолу нагоре и той се завъртя във въздуха и супата се лисна. Единият котел удари капитана в слепоочието, докато той се мъчеше да стане. Другите стражи закрещяха от болка, замолиха се, някои се опитаха да изпълзят навън.
Аря притисна гръб в стената, а Рордж започна да реже гърла. Хапката предпочиташе да ги хваща един по един за тила и под брадичката и да им кърши вратовете с едно-единствено извиване на огромните си бели ръце. Само един от пазачите успя да измъкне меч. Джакен отскочи настрани, после извади своя, притисна го в ъгъла с порой от удари и накрая го промуши право в сърцето. После избърса оръжието в ризата на Аря.
— Момиче също трябва има кръв. Това негова работа.
Ключът за килията висеше на една кука на стената над масата. Рордж го свали и отвори вратата. Първият, който излезе, беше лордът със стоманения юмрук на палтото.
— Добра работа. Аз съм Робърт Гловър.
— Милорд. — Джакен му отвърна с поклон.
Освободени, пленниците прибраха оръжията на избитите стражи и затичаха нагоре по стъпалата със стомана в ръце. Приятелите им заизлизаха след тях, но с голи ръце. Действаха бързо и без много приказки. Никой от тях не изглеждаше толкова зле пострадал, колкото когато Варго Хоут ги вкарваше през портите на Харънхъл.
— Това със супата беше хитро — говореше Гловър. — Не го очаквах. Лорд Хоут ли го измисли?
Рордж почна да се смее. Смееше се толкова силно, че от дупката на мястото на отрязания му нос захвърчаха сополи. Хапката седна на гърдите на един от убитите, вдигна отпуснатата му длан и захапа пръстите. Костите изпукаха в зъбите му.
— Кои са ти хората? — На челото на Робърт Гловър се появиха бръчки. — Вие не бяхте с Хоут, когато дойде в лагера на лорд Болтън. И вие ли сте от Храбрата дружина?
Рордж отри сопола от брадичката си с опакото на ръката си.
— Вече сме.
— Този човек има чест да бъде Джакен Х’гхар, някога от Свободен град Лорат. Невъзпитани приятели на този човек казва Рордж и Хапка. Лорд ще познае кой е Хапка. — Махна с ръка на Аря. — А тук…
— Аз съм Невестулка — каза тя преди той да е успял да каже коя е наистина. Не искаше името й да се чуе тук, където щяха да го чуят Рордж, Хапката и всички тези мъже, които не познаваше.
Видя, че Гловър не й обръща внимание.
— Добре — каза той. — Да привършваме с тази касапница.
Когато се качиха по витото стълбище, намериха пазачите на вратата да лежат в локви кръв. Северняците тичаха през двора. Аря чу викове. Вратата на войнишката трапезария изхвърча от пантите си и навън излезе един ранен, олюля се и закрещя. Други трима притичаха след него и го довършиха с копие и меч. Около стражевата кула на портата също се водеше бой. Рордж и Хапката затичаха натам с Гловър, но Джакен Х’гхар коленичи до Аря.