— Вземи и пий — подкани я Пиат Прий.
— Устните ми ще посинеят ли?
— Една флейта ще послужи само за да отпуши ушите ти и да стопи ципата на очите ти, за да можеш да чуеш и видиш истините, които ще ти се покажат.
Дани вдигна чашата към устните си. Първата глътка имаше вкус на мастило и на развалено месо, гадна, но когато я преглътна, течността сякаш оживя в нея. Тя усети как жилките плъзнаха по гръдта й, като огнени пръсти стиснаха сърцето й, а на езика й беше като вкус на мед и анасон, като майчино мляко и като семето на Дрого, като сурово месо, като топла кръв и като топено злато. Беше всички вкусове, които бе познавала, и нито един от тях… а после чашата се опразни.
— Сега можеш да влезеш — каза чародеят. Дани остави чашата на подноса и влезе.
Озова се в каменно преддверие с четири врати, по една на всяка стена. Без никакво колебание отиде до вратата вдясно и пристъпи. Втората стая беше близначна на първата. Отново се обърна към дясната врата. Когато я отвори, се озова в друго малко преддверие с четири врати. „Някаква магия ми правят.“
Четвъртата стая беше по-скоро овална, отколкото квадратна и вместо каменни, стените й бяха от проядено от червеи дърво. Тук на мястото на четирите извеждаха шест прохода. Дани избра най-десния и влезе в дълъг сумрачен коридор с висок таван. От дясната й страна имаше редица факли, които горяха с пушлива оранжева светлина, но единствените врати се падаха вляво от нея. Дрогон разгъна широко черните си криле и запляска в застоялия въздух. Полетя на двадесетина стъпки, след което безславно рухна на пода. Дани закрачи след него.
Прояденият от плесента килим под краката й някога трябваше да е бил с богати цветове, а в тъканта все още прозираше златна канава — бляскаше тук-там скъсана сред избелялото сиво и убито зелено. Онова, което бе останало, служеше най-вече да приглуши стъпките й, но това не помагаше много. Дани чуваше някакви звуци между стените, едва доловим ситнеж като от малки лапички и драскане, което й напомни за плъхове. Дрогон също ги чу. Главата му проследи звуците и когато спряха, той изпищя сърдито. Други звуци, още по-обезпокоителни, излизаха през една от затворените врати. Една от тях се разтресе и изтътна, сякаш някой се беше опитал да изскочи през нея. От друга се чу пискливо изсвирване, което накара дракона да замята опашка. Дани бързо я подмина.
Не всички врати бяха затворени. „Няма да гледам“ — каза си Дани, но изкушението се оказа твърде силно.
В една стая красива жена се беше изтегнала гола на пода, а четирима дребни мъже пълзяха по нея. Имаха остри миши лица и малки розови ръчички като на слугата, който й поднесе чашата със сянка. Единият пъхтеше между бедрата й. Друг мачкаше гърдите й, смучеше ги с влажната си червена уста, хапеше и дъвчеше.
По-нататък се натъкна на мъртвешко пиршество. Жестоко изпосечени, пируващите лежаха по преобърнати столове и груби дървени маси сред локви съсирваща се кръв. Някои бяха изгубили крайници, дори глави. Отсечени ръце стискаха окървавени чаши, дървени лъжици, печена леш, комати хляб. В един трон над тях седеше мъртвец с вълча глава. Носеше желязна корона и държеше агнешки бут в едната си ръка като кралски скиптър. Очите му проследиха Дани с безмълвна похот.
Тя побягна от него, но само до следващата отворена врата. „Познавам тази стая“ — помисли си. Помнеше тези грамадни дървени греди и издяланите в тях животински лица. И ето го, отвъд прозореца, лимоненото дръвче! Щом го видя, сърцето я заболя от копнеж. „Това е къщата с червената врата, къщата в Браавос.“ И щом си го помисли, старият сир Вилем влезе в стаята, подпрян на тоягата си.
— Малка моя принцесо, ето те и теб — заговори той с пресипналия си добродушен глас. — Ела — каза той, — ела при мен, господарке моя, ти вече си у дома, вече си в безопасност. — Голямата му сбръчкана ръка се протегна към нея мека като стара кожа и Дани посегна да я хване, да я задържи и целуне, прииска й се повече от всичко, което й се беше искало досега. Кракът й са пристъпи напред, а после тя помисли: „Той е мъртъв, мъртъв, милият стар мечок, той умря отдавна.“ Отдръпна се и побягна.
Дългият коридор продължаваше и продължаваше, и продължаваше, с безкрайни врати вляво от нея и само горящи факли отдясно. Тичаше покрай повече врати, отколкото можеше да преброи, врати затворени и врати отворени, дървени врати и врати железни, резбовани и най-обикновени, врати с брави, с ключалки и с мандала. Дрогон се мяташе на гърба й, тласкаше я напред и Дани бягаше, докато вече не можеше да бяга повече.