Пиат Прий изрева проклятия, извади нож и се хвърли към нея, но Дрогон литна и го удари в лицето. После Дани чу плясъка на бича на Джого. Никога не бе чувала по-сладък звук. Ножът отхвърча, а миг по-късно Ракаро удари Пиат и го повали. А сир Джора Мормон коленичи до Дани в хладната зелена трева и сложи ръката си на рамото й.
ТИРИОН
— Гледай да не умреш глупаво, че ще нахраня с тялото ти козите — закани се Тирион, когато първият товар Каменни врани се отблъсна от кея.
Шага се засмя.
— Получовек няма кози.
— Ще намеря няколко специално за тебе.
Съмваше се и светлите вълни блещукаха по речната повърхност, разбиваха се под коловете и се сливаха отново, щом салът отминеше. Тимет беше отвел своите Горени мъже в кралския лес преди два дни. Предния ден Черните уши и Лунните братя също бяха заминали. Днес бе ред на Каменните врани.
— Каквото и да правите, не се опитвайте да започвате сражение — каза Тирион. — Удряйте лагерите им и обоза. Ловете съгледвачите им в засада и окачвайте телата им по дърветата, обикаляйте ги и избивайте изостаналите. Искам повече нощни атаки, толкова много и толкова изненадващи, че да ги е страх да спят.
Шага сложи лапата си на темето му.
— Всичко туй аз го знам от Долф, син на Хоглър, още отпреди да ми порасте брадата. Точно така се воюва в Лунните планини.
— Кралският лес не е Лунните планини и вие няма да се биете с Млечните змии и Рисуваните кучета. И слушайте водачите, които съм ви пратил — те ги познават тези гори, както вие планините си. Слушай съвета им и ще ти служат добре.
— Шага ще слуша паленцата на Получовека — обеща сериозно планинският воин. Време беше и той да качи коня си на сала. Тирион ги изгледа как отиват към средата на Черна вода. Нещо го жегна в стомаха, когато Шага се стопи в утринната мъгла. Без своите хора от клановете щеше да се чувства като гол.
Все още разполагаше с наемниците на Брон, наброяващи вече близо осемстотин, но те бяха пословично изменчиви. Тирион беше направил каквото можа, за да купи верността им — обеща на Брон и на най-добрите му мъже земи и рицарски санове, след като спечелят битката. Пиха от виното му, смяха се на шегите му и си викаха един на друг сир, докато не започнаха да залитат… всички освен Брон, който само се беше усмихнал с нахалната си усмивка — и след това каза:
— За това рицарство ще убиват, но не си мисли, че ще умрат.
Тирион не хранеше подобни заблуждения.
Златните плащове бяха почти толкова несигурно оръжие. Шест хиляди мъже в Градската стража благодарение на Церсей, но едва на четвъртина от тях можеше да се разчита.
— Все се разкрива по някой предател, макар че има и такива, дето и паякът ти няма да ги открие — беше го предупредил Байуотър. — Но има и стотици, дето са по-зелени от зелената трева, хора, които са се записали заради хляба, ейла и сигурността. Никой не обича да изглежда страхливец в очите на приятелите си, затова отначало ще се бият много храбро, докато всичко е само бойни рогове и веещи се знамена. Но ако битката се закучи, ще се прекършат, и ще се прекършат лошо. Един да си хвърли копието и да побегне, ще го последват още хиляда.
Разбира се, в Градската стража имаше и опитни ветерани, ядрото от двете хиляди, които бяха получили златните си плащове от Робърт, не от Церсей. Но дори и те… един страж все още не е воин, обичаше да казва лорд Тивин Ланистър. Колкото до рицари, скуайъри и ратници, Тирион разполагаше с не повече от триста. Скоро щеше да му се наложи да провери истинността на друга любима бащина поговорка: „Един мъж на стената струва колкото десет под нея“.
Брон и ескортът чакаха на кея между тълпата просяци, пъчещи гърди пристанищни курветини и кресливите рибарски жени, продаващи пресния улов. Рибарските жени вършеха повече работа от всички останали, взети заедно. Купувачите сновяха между бъчви и кошове и се пазаряха за охлюви, миди и речна щука. След като в града не идваше друга храна, цената на рибата се беше вдигнала десет пъти повече, отколкото преди войната, и продължаваше да расте. Онези, които имаха пари, слизаха до речния бряг сутрин и вечер, с надеждата, че ще се върнат у дома я с няколко змиорки, я с котле раци. Които нямаха, се въртяха между кошовете с надеждата, че ще откраднат, или просто чакаха под стените.
Златните плащове заразчистваха пътя му през хорската гмеж. Тирион се стараеше да не обръща внимание на ропота и ругатните. От тълпата изхвърча една слузеста гнила риба. Падна в краката му и се пръсна на късове. Той я прекрачи с погнуса и се качи на седлото. Деца с подути коремчета дотичаха и се сбиха за вонящите парчета.