— А ако загубите, милорд? — попита един браавосец.
— Тогава си поискайте компенсацията от крал Станис.
Докато се отърве от тях, камбаните вече биеха и Тирион разбра, че ще закъснее за въвеждането. Той се заклатушка през двора почти на бегом и влезе в септата на замъка тъкмо когато Джофри закопчаваше бели копринени плащове на двамата най-нови членове на Кралската си гвардия. Ритуалът, изглежда, изискваше всички да стоят прави, затова Тирион не можа да види нищо освен стена от придворни задници. От друга страна, когато новият Върховен септон приключеше заниманията си с двамата рицари, след като изслушаше клетвите им и ги помажеше, той щеше да е в добра позиция да излезе пръв през вратата.
Одобряваше избора на Церсей сир Бейлон Сван да заеме мястото на убития Престън Грийнфилд. Сванови бяха погранични лордове: горди, силни и много предпазливи. Под предлог, че го е съборила болест, лорд Гулян Сван беше останал в замъка си, без да се меси във войната, но най-големият му син беше тръгнал с Ренли, а сега със Станис, а Бейлон, по-младият, служеше в Кралски чертог. Ако имаше трети син, Тирион подозираше, че щеше да е при Роб Старк. Това сигурно не беше най-достойният курс, но показваше благоразумие: който и да спечелеше Железния трон, Сванови смятаха да оцелеят. В добавка към знатното си потекло сир Бейлон беше доблестен, учтив и опитен с оръжията: добър с пиката, още по-добър с боздугана и върховен с лъка. Щеше да служи с доблест и кураж.
Уви, Тирион не можеше да каже същото за втория избор на Церсей. Сир Озмунд Черното котле изглеждаше много внушително. Беше висок шест стъпки и три пръста, мускулест и жилав, а клюнестият му нос, рунтавите вежди и острата му кафява брада му придаваха свиреп вид, докато не се усмихнеше. С долния си произход той изцяло зависеше от Церсей за израстването си и несъмнено това беше причината за избора й.
— Сир Озмунд е колкото смел, толкова и верен — беше казала тя. И беше права. За съжаление. Милият сир Озмунд беше издавал тайните й на Брон от деня, в който го беше наела, но Тирион точно това не можеше да й каже.
Смяташе, че няма причина да се оплаква. Назначението му беше осигурило още едно ухо близо до краля, при това неизвестно за сестра му. А дори сир Озмунд да се окажеше страхливец, нямаше да е по-лош от сир Борос Блънт, който в момента обитаваше една тъмница в Росби. Сир Борос беше придружавал Томен и лорд Джилс, когато сир Джейслин Байуотър и неговите златни плащове ги изненадаха, и беше предал поверения му принц с готовност, която щеше да разгневи сир Баристан Селми толкова, колкото разгневи Церсей. Един рицар на Кралската гвардия трябваше да умре в защита на краля и на кралската фамилия. Сестра му беше настояла Джофри да отнеме на Блънт белия му плащ поради измяна и страхливост. „А сега го подменя със също толкова кух човек.“
Молитвите, клетвите и помазванията, изглежда, щяха да изядат почти целия предобед. Скоро краката на Тирион го заболяха и той запремества нервно тежестта си от единия крак на другия. Лейди Танда стоеше няколко реда напред, но дъщеря й не беше с нея. Беше се надявал да зърне Шае. Варис го уверяваше, че е добре, но той предпочиташе да се убеди с очите си.
— По-добре слугиня на дама, отколкото момиче в кухнята — отвърна Шае, когато Тирион й разказа за плана на евнуха. — Мога ли да си взема коланчето със сребърните цветя и златното герданче с черните диаманти, за които ми каза, че отиват на очите ми? Няма да ги нося, ако кажеш, че не бива.
Колкото и да не обичаше да я разочарова, Тирион трябваше да изтъкне, че макар лейди Танда несъмнено да е умна жена, дори и тя може да се учуди защо една слугиня има повече накити от дъщеря й.
— Избери си две-три рокли и нищо повече — заповяда й той. — Вълна и никаква коприна, хермелин или кожа. Останалото ще ти го пазя в покоите си, когато идваш при мен. — Не беше отговорът, който искаше да чуе Шае, но поне щеше да е в безопасност.
Когато ритуалът най-после приключи, Джофри излезе важно със сир Бейлон и сир Озмунд в новите им бели плащове, а Тирион се задържа, за да поговори с новия Върховен септон (който беше негов избор и достатъчно благоразумен, за да се досеща кой маже меда на хляба му).
— Искам боговете да са на наша страна — каза му грубо Тирион. — Да им кажеш, че Станис се е заклел да изгори Великата септа на Белор.
— Вярно ли е, милорд? — попита Върховният септон, свит човечец с рехава бяла брада и сбръчкано лице.