Когато сръга Векс с върха на ботуша си, момчето се стресна и разтърка очи.
— Виж дали Бран Старк и братчето му са си легнали, и по-бързо.
— Милорд? — измрънка сънено Кира.
— Ти спи, това тебе не те засяга.
Теон си сипа чаша вино и я изпи до дъно. И през цялото време се вслушваше, с надеждата, че ще чуе вълчия вой. „Твърде малко мъже — помисли той кисело. — Имам твърде малко хора. Ако Аша не дойде…“
Векс се върна много бързо и само поклати глава. Теон изруга и подири ризата и панталона си по пода, където ги беше хвърлил в бързината да подхване Кира. Над туниката надяна кожения си елек с пришитото желязо, а на кръста закопча колана с меча и камата. Косата му беше рошава като гора, но си имаше по-големи грижи.
През това време Урцен се върна.
— Вълчищата ги няма.
Теон си каза, че трябва да е хладнокръвен и разсъдлив като лорд Едард.
— Вдигай замъка — рече той. — Изкарайте ги в двора, всички, да видим кой е тук и кой го няма. И кажи на Лорен да обиколи портите. Векс, ти с мен.
Зачуди се дали Стиг вече е стигнал Дълбоки лес. Не беше толкова добър ездач, за какъвто се пишеше — никой от железните хора не стоеше много добре на седлото, — но времето бе достатъчно. Аша сигурно също беше на път. „И ако разбере, че съм изтървал Старките…“ Не можеше да понесе тази мисъл.
Спалнята на Бран беше празна, тази на Рикон също. Наруга се сам. Трябваше да остави стражи при тях, но беше решил, че е по-важно да постави хората си по стените и да пазят портите, отколкото да ги прави бавачки на две деца, едно от които при това — сакато.
Когато започнаха да изкарват хората на замъка от двора, се разнесоха хлипове. „Ще хлипат! Бях кротък и добър с тях, но сега ще ми платят.“ Беше заповядал дори да набият с камшици до кръв двама от хората му заради изнасилването на онова момиче от кучкарника, за да им покаже, че е справедлив. „Но още винят мен за насилието. И за другите.“ Смяташе, че е несправедливо. Микен се беше убил сам с устата си, както и Бенфред. Колкото до Чайл, трябваше все пак да даде някого на Удавения бог, хората му го очакваха.
— Не те мразя — беше казал на септона преди да го хвърлят в кладенеца, — но ти и твоите богове нямате вече място тук. — Човек можеше да помисли, че останалите ще са благодарни, че не е избрал някой от тях, но не. Теон се зачуди колко ли от тях са съучастници в заговора срещу него.
Урцен се върна с Лорен Черния.
— Ловджийската порта — каза Лорен. — Ела да видиш.
Ловджийската порта беше до кучкарника и кухните. Отваряше се направо към полетата и горите и ездачите можеха да влизат и излизат направо, без да заобикалят през зимното селище, и затова се предпочиташе от ловците.
— Кой пазеше тук? — попита Теон.
— Дренан и Скуинт.
Дренан беше единият от мъжете, изнасилили Пала.
— Ако те са пуснали момчетата да избягат, този път няма да им се размине само с малко кожа от гърбовете, заклевам се.
— Няма нужда — отвърна кратко Лорен Черния.
И нямаше. Намериха Скуинт да плува с лицето надолу в рова, червата му се носеха след него като бели змии. Дренан лежеше полугол в стражевата къщичка на портата, в малката стая, откъдето вдигаха и спускаха моста. Гърлото му беше разпрано от ухо до ухо. Раздраната му риза криеше полузарасналите белези по гърба, но ботушите му бяха захвърлени на чергите, а гащите му бяха усукани около стъпалата. На масата до вратата имаше парче сирене и празна кана. И две чаши.
Теон вдигна едната и помириса утайката на дъното.
— Скуинт е бил горе на бойниците, нали?
— Да — каза Лорен.
Теон хвърли чашата в камината.
— Според мен Дренан си е свалял гащите да го набута на жената, но му го е набутала тя. С ножа му за сирене, както изглежда. Някой да вземе една пика и да извади другия тъпак от рова.
Другият тъпак беше в доста по-лошо състояние от Дренан. Когато Лорен Черния го извади от водата, видяха, че едната му ръка е изтръгната от лакътя. Половината му врат липсваше, а на мястото на пъпа и слабините му зееше дупка. Пиката разкъса вътрешностите му, докато Лорен го теглеше. Вонята беше ужасна.
— Вълчищата — каза Теон. — И двете според мен.
Погнусен, той се върна при подвижния мост. Зимен хребет беше обкръжен с две масивни гранитни стени и широк ров между тях. Външната стена се издигаше на осемдесет стъпки, вътрешната — на повече от сто. Поради липса на хора Теон се беше принудил да остави външните съоръжения и да разположи постовете си по по-високата вътрешна стена. Не смееше да рискува да ги остави от другата страна на рова в случай, че замъкът се вдигнеше на бунт.