Между дърветата се стелеше бяла мъгла. Смърчовете и боровете растяха все по-нагъсто, а нямаше по-мрачно и унило място от вечнозелената гора. Теренът беше неравен, а нападалите игли криеха мекия торф и правеха коварен вървежа на конете, така че трябваше да яздят бавно. „Но не толкова бавно, колкото човек, носещ сакато дете, или кокалеста брантия с четиригодишно бебе на гърба.“ Каза си, че трябва да е търпелив. Щеше да ги хване преди да е свършил денят.
Майстер Лувин го приближи и каза:
— Дотук ловът по нищо не се различава от най-обикновено яздене през гората, милорд.
Теон се усмихна.
— Приличат си. Но ловът завършва с кръв.
— А трябва ли да е така? Това бягство беше голяма глупост, но няма ли да проявите милост? Все пак вие бяхте повереник тук и те са ви братя.
— Никой Старк освен Роб не се е държал братски с мен. Но Бран и Рикон са ми по-ценни живи, отколкото мъртви.
— Същото е в сила и за Тръстиките. Ровът на Кайлин лежи в края на тресавищата. Лорд Хоуланд може да превърне окупацията на чичо ви в гостуване в ада, ако реши, но докато държите наследниците му, ще се наложи да си сдържа ръката.
Теон не беше помислил за това. Всъщност той почти не се беше замислял за блатните, само дето огледа Мийра веднъж-дваж — чудеше се дали все още е девствена.
— Може да си прав. Ако можем, ще ги пощадим.
— И Ходор също, надявам се. Момчето е простовато, знаете го. Прави каквото му се каже. Колко пъти ви е вчесвал коня, мил ви е седлото, търкал ви е ризницата…
Ходор за него беше без значение.
— Ако не почне да се бие с нас, ще го оставим жив. — Теон вдигна пръст. — Но дума само да ми кажеш за дивачката, може да умреш с нея. Тя ми се закле и после пика на клетвата си.
Майстерът сведе глава.
— Не търся прошка за клетвопрестъпници. Направете каквото трябва. Благодаря ви за милостта.
„Милостта — помисли Теон, след като Лувин изостана. — Проклет капан е тя. Прекалена милост и те наричат слаб, твърде малко и ставаш чудовище.“ Но разбра, че майстерът му е дал добър съвет. Баща му разсъждаваше единствено с понятията на завоевателя, но каква полза да вземеш едно кралство, ако не можеш да го удържиш? Жалко, че Нед Старк беше отвел дъщерите си на юг. Иначе Теон щеше да стисне здраво Зимен хребет в шепата си, като се ожени за някоя от тях. Санса си я биваше, а и вече сигурно беше напращяла за леглото. Но тя се намираше на хиляди левги оттук, в лапите на Ланистърите. Срам.
Гората ставаше все по-дива. Боровете и смърчовете отстъпиха на огромни тъмни дъбове. Гъсто сплетени глогове и шипки криеха пропади и дерета. Каменисти хълмове се издигаха и снишаваха по пътя. Подминаха селяшка къща, изоставена и обрасла със зеленина, и прехвърлиха придошъл поток, чиято вода лъщеше сива като стомана. Когато кучетата залаяха, Теон си помисли, че бегълците не са далеко. Пришпори Усмивка и ги последва, но намери само трупа на млад лос… или по-скоро останки от него.
Слезе да огледа отблизо. Беше убит наскоро, явно работа на вълци. Кучетата задушиха възбудено, а един от мастифите го заръфа и Фарлън трябваше да го прогони. „От това животно не е рязано месо — помисли Теон. — Вълците са яли, но не и хората.“ Дори Оша да не беше рискувала да пали огън, все трябваше да им е отрязала няколко мръвки. Нямаше смисъл да се оставя толкова добро месо да гние.
— Фарлън, сигурен ли си, че сме по вярната следа? — попита той строго. — Да не би псетата ти да са тръгнали по други следи?
— Кучката ми знае много добре миризмата на Лято и Рошльо.
— Дано. Иначе ще си изпатиш.
След по-малко от час следата поведе надолу към кален ручей, придошъл от скорошните дъждове. Тук кучетата вече изгубиха следата. Фарлън и Векс прехвърлиха водата с псетата и се върнаха, клатейки глави. Кучетата обикаляха по другия бряг и душеха.
— Тук са влезли, милорд, но не мога да разбера къде са излезли — каза кучкарят.
Теон слезе от коня и клекна до потока. Натопи ръка в него. Водата беше студена.
— Не са стояли дълго в това — каза той. — Вземи половината кучета надолу по течението. Аз ще тръгна нагоре…
Векс плесна с ръце.
— Какво има? — попита Тирион.
Нямото момче посочи.
Земята близо до водата беше подгизнала и разкаляна. Дирите на вълците се виждаха съвсем ясно.