Корин Полуръката замълча, като видя пленничката.
— Бяха трима — каза му Каменната змия. Само толкова.
— Двама подминахме — рече Ибин, — по-скоро онова, което котките бяха оставили от тях. — Той изгледа кисело момичето, без да крие неодобрението си.
— Тя се предаде — принуди се да промълви Джон.
Лицето на Корин остана безизразно.
— Знаеш ли кой съм?
— Корин Полуръката. — Пред него момичето изглеждаше почти дете, но го погледна смело.
— Кажи ми истината. Ако аз попаднех в ръцете на твоите хора и се предадях, какво щеше да ми спечели това?
— По-бавна смърт, отколкото иначе.
Едрият щурмовак погледна Джон.
— Нямаме храна да я храним, нито можем да отделим човек да я пази.
— Пътят пред нас е достатъчно опасен, момко — рече скуайър Долбридж. — Един вик само, когато трябва да мълчим, и всички сме обречени.
Ибин извади камата си.
— Една стоманена целувка и ще замълчи завинаги.
Гърлото на Джон пресъхна. Погледна ги един по един безпомощно.
— Тя сама ми се предаде.
— Значи ти трябва да направиш каквото трябва да се направи — каза Корин Полуръката. — Носиш кръвта на Зимен хребет и си мъж на Нощния страж. — Погледна останалите. — Хайде, братя. Оставете това на него. По-лесно ще му е, ако не гледаме.
И поведе хората нагоре по стръмната виеща се пътека към бледорозовия блясък на слънцето, пробило през една седловина, и скоро само Джон и Дух останаха с дивото момиче. Той си помисли, че Игрит може би ще се опита да побегне, но тя остана на място. Мълчеше и го гледаше.
— Никога досега не си убивал жена, нали? — Когато поклати глава, тя каза: — Ние умираме също като мъжете. Но не е нужно да го правиш. Манс ще те вземе с охота при себе си, знам го. Има тайни пътища. Враните никога няма да ни хванат.
— Аз също съм „врана“ като тях — каза Джон.
Тя кимна примирено.
— Ще ме изгориш ли след това?
— Не мога. Димът може да се види.
— Така е. — Сви рамене. — Какво пък, има по-лоши места, където да свършиш, от корема на една скална котка.
Той измъкна през рамо Дълъг нокът.
— Не те ли е страх?
— Снощи ме беше страх — призна тя. — Но сега слънцето е изгряло. — Прибра косата си да оголи врата си и коленичи пред него. — Удряй здраво и вярно, врано, инак ще се върна и няма да ти дам покой в сънищата.
Дълъг нокът не беше толкова дълъг или тежък като Лед на баща му, но все пак си беше валирианска стомана. Той я докосна с резеца да отбележи къде да падне ударът и Игрит потръпна.
— Студен е — каза тя. — Хайде, побързай.
Той вдигна Дълъг нокът, стиснал здраво дръжката с две ръце. „Само един удар, с цялата ми сила.“ Можеше поне да й даде бърза и чиста смърт. Беше син на своя баща. Нали? Нали?
— Хайде — подкани го тя след миг. — Хайде, копеле. Хайде! Не мога да стоя храбра вечно. — Когато ударът не последва, тя извърна глава и го погледна.
Джон свали меча.
— Тръгвай — промълви той.
Игрит го зяпна.
— Хайде! — каза той. — Преди да съм размислил. Тръгвай.
И тя тръгна.
САНСА
Небето на юг бе почерняло от пушеци. Вихреха се нагоре и осаждените им пръсти зацапваха и скриваха звездите. Оттатък притока на Черна вода огнена редица грееше в нощта от хоризонт до хоризонт, а от тази страна Дяволчето беше подпалил целия речен бряг: кейове и бардаци, домове и пиянски бърлоги, всичко извън градските стени. Дори в Червената цитадела въздухът миришеше на пепел. Когато Санса намери Донтос в тишината на гората на боговете, той я попита дали плаче.
— От пушека е — излъга тя. — Сякаш гори половината кралски лес.
— Лорд Станис иска да удави в пушек диваците на Дяволчето. — Докато говореше, Донтос залитна и се подпря с една ръка в дънера на един кестен. Петна от вино бяха оцапали пъстрата му червено-жълта туника. — Избиват съгледвачите му и нападат обоза му. А и диваците също палят пожари. Дяволчето каза на кралицата, че Станис трябва да си научи конете да ядат пепел, защото няма да намери и един стрък трева. Чух го, като го каза. Нали съм глупакът, сега чувам много повече неща, отколкото докато бях рицар. Говорят си все едно, че ме няма и… — той се наведе към нея и лъхна на вино право в лицето й — Паяка плаща в злато и за най-дребната измяна. Мисля, че Лунното момче е било негово от години.