Когато се събуди, бледата светлина на утрото се лееше от прозореца й, но тя се чувстваше пребита и отмаляла, все едно че изобщо не беше заспивала. Нещо лепкаво имаше по бедрата й. Когато отметна одеялото и видя кръвта, отначало помисли, че сънят някак се е сбъднал. Спомни си ножа в себе си, как се въртеше и разкъсваше. Сви се ужасена, изрита чаршафите на пода и задиша хрипливо — гола, оцапана с кръв и уплашена.
Но докато стоеше така, свита на колене, изведнъж осъзна.
— Не, моля ви… — захлипа Санса, — моля ви, не. — Не го искаше това, не го искаше да я сполети точно сега. Не сега, не сега, не сега!
Обзе я лудост. Отиде до легена и се изми между краката, изтърка всичко лепкаво. Когато свърши, водата беше станала розова от кръвта. Когато слугините й я видеха, щяха да разберат. После се сети за бельото. Изтича отново до леглото и зяпна с ужас тъмночервеното петно, което казваше всичко. Не можеше да мисли за нищо друго, освен как да се отърве от него, за да не видят и да не разберат. Не можеше да им позволи да разберат, иначе щяха да я омъжат за Джофри и да я накарат да легне с него.
Стиснала ножа, Санса го заби в чаршафа и отряза петното. „А ако ме попитат за дупката, какво ще кажа?“ По лицето й потекоха сълзи. Издърпа скъсания чаршаф от леглото и нацапаното одеяло също. „Трябва да ги изгоря.“ Събра на вързоп уликата, натика я в камината, напои я с масло от нощната си лампа и я запали. След това се сети, че кръвта се е просмукала и в пухената постеля, затова събра и нея, но стана много голяма и й беше трудно да я премести. Успя да вкара в огъня само половината бала. Беше на колене и се мъчеше да натика постелята в пламъците, гъстият дим бълваше около нея и беше запълнил цялата стая, когато вратата с трясък се отвори и тя чу как слугинята ахна.
Накрая се наложи трите жени да я издърпат. За нищо. Завивките бяха изгорени, но докато я носеха, бедрата й се накървавиха отново. Собственото й тяло я беше предало на Джофри, развявайки пред очите на целия свят пурпурното знаме на Ланистър.
След като загасиха огъня, извадиха обгорената пухена постеля, проветриха стаята и донесоха вана. Влизаха и излизаха разни жени, мърмореха и я гледаха странно. Напълниха ваната с гореща вода, окъпаха я, измиха и косата й и й дадоха превръзка да си я сложи между краката. Санса вече се беше успокоила и изпитваше срам заради глупостта си. Пушекът беше развалил повечето й дрехи. Една от жените излезе и скоро се върна със зелена вълнена риза, която й беше почти по мярка.
— Не е толкова хубава като вашите, но ще свърши работа — каза тя и я навлече през главата на Санса. — Обувките ви не са изгорели, така че поне няма да ходите боса при кралицата.
Церсей Ланистър закусваше, когато я бутнаха в солария.
— Можеш да седнеш — покани я тя снизходително. — Гладна ли си? — Посочи масата. Имаше овесена каша, мед, мляко, варени яйца и хрупкава пържена риба.
Като видя храната, на Санса й прилоша. Стомахът й се беше стегнал на възел.
— Не, благодаря ви, ваша милост.
— Не те виня. При това, което вършат Тирион и Станис, всичко вече има вкус на пепел. А ето че и ти почна да ми палиш пожари. Какво смяташе да постигнеш?
Санса сведе глава.
— Кръвта ме изплаши.
— Кръвта е печатът на твоята женственост. Лейди Кейтлин би трябвало да те е подготвила. Получила си първото си разцъфтяване, нищо повече.
Санса никога не се беше чувствала по-малко разцъфнала.
— Милейди майка ми е говорила за това, но… мислех, че ще е по-различно.
— С какво по-различно?
— Не знам. Не… не толкова мръсно и по-вълшебно.
Кралица Церсей се засмя.
— Почакай само докато родиш, Санса. Женският живот е девет части мръсотия и една вълшебство, и това ще го научиш много скоро… а онези части, които приличат на вълшебство, най-често се оказват най-мръсните. — Отпи от млякото си. — Значи вече си жена. Имаш ли поне най-малка представа какво означава това?