— Разкажи ми всичко, което можеш да си спомниш, отначало докрай.
Джон се обърка.
— Беше само сън.
— Вълчи сън — каза Полуръката. — Крастър разправяше на лорд-командира, че диваците се събират при извора на Млечна вода. Може би това си сънувал. А може и да си видял какво ни чака. Разкажи ми.
Чувстваше се почти глупак да разказва такива нелепици на Корин и другите щурмоваци, но направи каквото му заповядаха. Но никой от черните братя не му се присмя. Когато свърши, дори Долбридж беше престанал да се усмихва.
— Превръщенец? — каза мрачно Ибин и погледна Полуръката. „Орела ли има предвид? — зачуди се Джон. — Или мен?“ Превръщенци и зверочовеци се срещаха само в приказките на баба Нан, не и в света, в който бе преживял целия си живот. Но тук, в тази странна гола пустош от скали и лед, не беше трудно да го повярва.
— Студените ветрове се надигат. Мормон се боеше от това. Бенджен Старк също го чувстваше. Мъртъвци възкръсват и дървета отново връщат очите си. Какво да си говорим за зверочовеци и великани?
— Означава ли това, че и моите сънища са истина? — попита Долбридж. — Лорд Сняг да си запази мамутите за себе си, аз си искам жените.
— От момче служа в Стража и имам повече обходи от всички — рече Ибин. — Виждал съм кости на великани и съм чувал какви ли не страхотии, но нищо повече. Искам да ги видя с очите си.
— Внимавай те да не те видят, Ибин — каза Каменната змия.
Тръгнаха отново. Дух не се появи. Сенките вече бяха покрили коритото на прохода, а слънцето бързо потъваше зад двата зъбера на грамадното планинско рамо, които щурмоваците бяха нарекли Вилицата. „Ако сънищата са верни…“ Самата мисъл го изплаши. Възможно ли беше орелът да е наранил Дух или да го е хвърлил в пропастта? А какво означаваше онова язово дърво с лицето на брат му, което миришеше на смърт и мрак?
Последният слънчев лъч изчезна зад зъберите на Вилицата. Здрач изпълни Писклив проход. Изведнъж като че ли стана много по-студено. Вече не се катереха. Всъщност теренът започна да се спуска, макар и не толкова рязко. Беше осеян с цепнатини, скали и купчини камъни. „Скоро ще се стъмни съвсем, а Дух все още го няма.“ Това го късаше отвътре, но не посмя да извика вълчището, както му се искаше. Други неща може би също слухтяха наоколо.
— Корин — тихо каза Долбридж. — Ето там. Виж.
Орелът беше кацнал на върха на една канара далеч над тях, очертан на тъмносиньото небе. „Виждахме и други орли — помисли Джон. — Едва ли съм сънувал точно този.“ Все пак Ибин беше готов да му пусне стрела, но скуайърът го спря.
— Птицата е извън обсега ни.
— Не ми харесва как ни гледа.
— На мен също, но не можеш да го спреш. Няма смисъл да хабиш стрелата.
Корин изгледа продължително орела.
— Продължаваме — каза накрая. Щурмоваците отново тръгнаха надолу.
„Дух — понечи да извика Джон. — Дух, къде си?“
Тъкмо се канеше да последва Корин и останалите, когато между две канари пред очите му просветна нещо бяло. „Пряспа“ — помисли той, но бялото се размърда. Той веднага слезе от коня си. Когато коленичи до него, Дух вдигна глава. Вратът му блестеше влажен, но звярът не издаде звук, когато Джон свали ръкавицата си и го опипа. Ноктите бяха раздрали кървава диря през козина и плът, но птицата не бе успяла да прекърши врата му.
Корин Полуръката спря до него.
— Много ли е зле?
Дух с мъка се изправи.
— Силен е вълкът — каза щурмовакът. — Ибин, вода. Каменна змия, дай си меха с виното. Дръж го, Джон.
Двамата измиха съсирената кръв от козината на вълчището. Дух се задърпа и оголи зъбите си, когато Корин изля вино в разкъсаните червени дири, оставени от орловите нокти, но Джон го прегърна, заговори му утешително и скоро вълкът се укроти. Когато откъснаха ивица плат от наметалото на Джон, за да го превържат, вече беше станало съвсем тъмно. Само звездният прахоляк делеше черното небе от черното на камъка.
— Продължаваме ли? — попита Каменната змия.
— Да — каза Корин. — Но обратно.
— Обратно? — слиса се Джон.
— Орловите очи са по-остри от човешките. Видяха ни. Вече бягаме.
Полуръката уви през лицето си дълъг черен шал и се метна на седлото.
Другите щурмоваци се спогледаха, но никой не помисли да възрази. Един по един обърнаха конете назад.