Устните на кралицата се свиха.
— Сир Борос може да гние в Росби — каза тя, — но Томен…
— Томен си е там, където е. В по-голяма безопасност е под закрилата на лорд Джейслин, отколкото щеше да е с лорд Джилс.
Слугите отнесоха лебеда почти недокоснат. Церсей му предложи сладкиши.
— Надявам се, че обичаш сладки с боровинки.
— Обожавам всякакви сладки.
— О, това го зная отдавна. Знаеш ли защо Варис е толкова опасен?
— Сега на гатанки ли ще си играем? Не.
— Защото няма патка.
— Ти също. — „И това никак не ти харесва, нали, Церсей?“
— Може би и аз съм опасна. Ти, от друга страна, си толкова голям глупак, колкото всеки мъж. Онзи червей между краката ти изсмуква половината ти мисъл.
Тирион облиза сладките трохи от пръстите си. Не му хареса усмивката на сестра му.
— Да, и точно сега моят червей смята, че може би е време да си ходя.
— Зле ли ти е, братко? — Тя се наведе над масата и го огледа добре над прелестните си гърди. — Изведнъж нещо се изчерви.
— Изчервих ли се? — Тирион погледна към вратата. Стори му се, че чува нещо отвън. Започна да съжалява, че е дошъл тук сам. — Никога досега не си проявявала толкова интерес към патката ми.
— Не ме интересува патката ти, а това, в което си я тикаш. Аз не завися от евнуха във всичко като теб. Имам си свои начини да откривам неща… особено неща, което хората не искат да зная.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Само едно — държа малката ти курва.
Тирион посегна за чашата вино, помълча и каза:
— Мислех, че мъжете са повече по вкуса ти.
— Ти си наистина смешен дребосък. Кажи ми, и за тая ли се ожени? — След като той не й отговори, тя се изсмя. — Добре поне, че баща ни няма да се тревожи.
Тирион имаше чувството, че коремът му е пълен със змиорки. Варис ли го беше предал? Или той самият бе провалил всички предпазни мерки в нощта, когато в нетърпението си препусна така безразсъдно право до имението?
— Защо толкова те интересува кого точно си избирам да ми топли леглото?
— Един Ланистър винаги си плаща дълговете — каза тя. — Ти заговорничиш срещу мен от деня, в който дойде в Кралски чертог. Отвлече ми Мирцела, лиши ме от Томен, а сега кроиш Джоф да бъде убит. Искаш той да умре, за да можеш ти да управляваш чрез Томен.
„Е, не мога да отрека, че мисълта е доста изкусителна.“
— Това е лудост, Церсей. До няколко дни Станис ще е тук. Имаш нужда от мен.
— За какво? Заради голямата ти храброст в боя ли?
— Наемниците на Брон изобщо няма да се бият без мен — излъга той.
— О, мисля, че ще се бият. Златото ти обичат те, а не дяволските ти хитрини. Но не се бой, няма да останат без теб. Не твърдя, че никога не съм помисляла да ти клъцна гърлото, но Джайм никога не би ми го простил.
— А курвата? — Не биваше да я нарича по име. „Ако успея да я убедя, че Шае не означава нищо за мен, може би…“
— С нея ще се държат достатъчно добре, стига да не пострадат синовете ми. Но ако Джоф бъде убит или Томен попадне в ръцете на враговете ни, малката ти любимка ще умре по-болезнено, отколкото можеш изобщо да си представиш.
„Ама тя наистина вярва, че искам да убия собствения си племенник.“
— Момчетата са в безопасност — увери я той с досада. — Милостиви богове, Церсей, та те са от собствената ми кръв! Що за човек съм според теб?
— Дребен и извратен.
Тирион заби поглед в утайката на дъното на чашата си. „Какво щеше да направи Джайм на мое място?“ Най-вероятно щеше да я убие, кучката му с кучка, и едва след това да разсъждава за последствията. Но Тирион нямаше нито златен меч, нито умението да го върти. Допадаше му безразсъдната ярост на брат му, но трябваше да се постарае да прилича на техния лорд баща. „Камък. Трябва да бъда камък, трябва да бъда Скалата на Кастърли, корав и непоклатим. Ако се издъня в това изпитание, по-добре да си търся място в най-близката менажерия с изроди.“
— Доколкото те познавам, вече трябва да си я убила — каза той.
— Искаш ли да я видиш? Помислих, че ще искаш. — Церсей стана и отвори тежката дъбова врата. — Доведете курвата на брат ми.
Братята на сир Озмунд, Озни и Осфрид, бяха като две грахови зърна от една шушулка, високи мъже с клюнести носове, тъмна коса и жестоки усмивки. Девойката висеше отпусната между тях. От сцепената й устна се стичаше кръв и той видя отоците под разкъсаните й дрехи. Ръцете й бяха вързани и бяха запушили устата й с парцал, за да не може да говори.