— Ти каза, че няма да я наранят.
— Тя се би. — За разлика от братята си, Озни Черното котле беше гладко обръснат, така че драскотините ясно личаха по гладките му бузи. — Тая има нокти като на скална котка.
— Отоците минават — каза отегчено Церсей. — Курвата ще живее. Докато живее Джоф.
На Тирион му се дощя да се изсмее. Щеше да е толкова приятно, толкова сладко, но така играта щеше да се разкрие. „Ти загуби, Церсей, а Черните котлета са по-големи тъпаци, отколкото ги мислеше Брон.“ Трябваше само да й го каже. Нищо работа.
Вместо това той погледна момичето и каза:
— Заклеваш ли се, че ще я освободиш след битката?
— Ако ти освободиш Томен — да.
Тирион стана.
— Тогава я дръж, но я пази. Ако на тези животни им хрумне, че могат да я използват за… е, мила ми сестро, да ти напомня, че везните се накланят и така, и така. — Тонът му беше спокоен, чак безразличен. Търсеше да постигне бащиния си глас и го постигна. — Каквото сполети нея, ще сполети и Томен, в това число боят и изнасилванията. — „Щом ме смята за такова чудовище, нека да й изиграя и тази роля.“
Церсей не го беше очаквала.
— Няма да посмееш!
Тирион се усмихна, бавно и хладно. Зелено и черно, очите му й се изсмяха.
— Няма да посмея ли? Лично аз ще го направя.
Ръката на сестра му литна към лицето му, но той я хвана за китката и я изви, докато тя не извика от болка. Осфрид пристъпи напред да я защити.
— Още една крачка и ще й счупя ръката — предупреди джуджето. Мъжът спря. — Забрави ли, че ти казах повече да не ме удряш, Церсей? — Блъсна я на пода и се обърна към Черните котлета. — Отвържете я и махнете парцала от устата й.
Въжето беше толкова стегнато, че спираше притока на кръв към ръцете й. Тя извика от болка, когато я развързаха. Тирион разтри пръстите й, докато се съживят.
— Миличката ми — каза той. — Бъди смела. Съжалявам, че са те наранили.
— Зная, че ще ме освободите, милорд.
— Да — увери я той и Алайая се наведе, целуна го и сцепената й устна остави на челото му петно кръв. „Тази кървава целувка е повече, отколкото заслужавам — помисли Тирион. — Пострада само заради мен.“
Кървавото петно още си стоеше на челото му, когато се обърна и изгледа сестра си отгоре.
— Никога не съм те обичал, Церсей, но все пак си моя сестра, затова никога не съм те наранявал. Но ти му сложи края. За това ще те нараня. Още не знам как, но ми дай време. Ще дойде ден, когато ще си мислиш, че си в пълна безопасност и си щастлива, и изведнъж радостта ти ще се превърне в пепел в устата ти, и тогава ще разбереш, че дългът е платен.
Във война, беше му казал веднъж баща му, битката свършва в мига, в който едната армия се прекърши и побегне. Все едно колко многобройна е била допреди миг, дори все още да е снаряжена и въоръжена; щом се обърнат и побягнат, повече няма да се бият. Същото се получи и с Церсей.
— Махай се! — беше единственият й отговор. — Махай се от очите ми!
Тирион се поклони.
— Лека нощ тогава. И приятни сънища.
Докато се връщаше към Кулата на Ръката, в черепа му маршируваха хиляда тежки пехотинци. „Трябваше да предвидя, че ще се стигне до това, още първия път, когато се пъхнах в гардероба на Чатая.“ Сигурно не беше искал да го предвиди. Краката го заболяха, докато се изкачи. Изпрати Под за вино и се затътри към спалнята си.
Шае седеше, скръстила крака, в ложето със спуснатия балдахин, съвсем гола, ако не се броеше златната верижка, полегнала между издутите й гърди: верижка от свързани златни ръце, всяка стиснала другата за китката. Тирион не беше го очаквал.
— Какво търсиш тук?
Тя се засмя и погали верижката.
— Прииска ми се едни ръце да ми стиснат цицките… но тези златните са много студени.
За миг не знаеше какво да й каже. Как да й каже, че друга жена беше изяла боя, предназначен за нея, и като нищо можеше да умре, ако някаква злополука сполетеше Джофри на бойното поле? Тирион изтри петното кръв на Алайая от челото си.
— А лейди Лолис…
— Тя спи. Нищо друго не иска освен да спи, крава такава. Само спи и яде. Понякога заспива, докато яде. Храната пада по завивките и тя се въргаля в нея, и после трябва да чистя. — Направи отвратена физиономия. — Само защото са я чукали. Голяма работа.