Джайм се пресегна към каната да си напълни чашата.
— Толкова клетви… Карат те непрекъснато да се кълнеш. Да защитаваш краля. Да се подчиняваш на краля. Да пазиш тайните му. Да изпълняваш заповедите му. Животът ти да е негов. Но подчинявай се и на баща си. Обичай сестра си. Закриляй невинните. Защитавай слабите. Почитай боговете. Подчинявай се на законите. Прекалено е. Колкото и да се старае човек, все ще забрави някоя клетва. — Той удари здрава глътка от виното, притвори за миг очи и отпусна гръб на стената. — Бях най-младият мъж, понесъл някога белия плащ.
— И най-младият, който измени на всичко, което значеше той. Кралеубиеца.
— Кралеубиеца — повтори той. — А какъв крал беше! — Вдигна чашата си. — За Ерис Таргариен, Втория с това име, Господаря на Седемте кралства и Защитник на Владенията. И за меча, който разпра гърлото му. Златен меч, ако не знаете. Докато кръвта му не потече по острието. Това са цветовете на Ланистър, червено и златно.
После се разсмя и тя разбра, че виното си е свършило работата — Джайм беше изпил почти цялата кана и беше пиян.
— Само човек като вас може да се гордее с такова деяние.
— Казах ви, друг като мен няма. Отговорете ми следното, лейди Старк… Нед разказвал ли ви е някога за смъртта на баща си? Или на брат си?
— Удушили са Брандън пред очите на баща му, а след това са убили и лорд Рикард. — Отвратителна история, отпреди шестнадесет години. Защо я питаше сега?
— Да, убит, но как?
— Телта или брадвата, предполагам.
Джайм отпи и изтри устата си.
— Явно Нед е искал да ви го спести. Милата му млада невяста, макар и не съвсем девица. Е, искахте истината. Питайте ме. Сключихме сделка, не мога да премълча нищо. Питайте.
— Мъртвият си е мъртъв. — „Това не искам да го знам.“
— Брандън беше по-различен от брат си, нали? В жилите му течеше кръв вместо студена вода. Повече като мен.
— Брандън изобщо не беше като вас.
— Както кажете. Двамата с него щяхте да се ожените.
— Той беше на път за Речен пад, когато… — Странно как разказът още стягаше гърлото й, след всички тези години. — …когато чу за Лиана и тръгна за Кралски чертог. Направи го безразсъдно. — Тя си спомни как се беше разгневил баща й, когато вестта стигна в Речен пад. „Благородният глупак“ — така беше нарекъл той Брандън.
Джайм си наля последното вино.
— Той препусна към Червената цитадела с няколко свои приятели и извика принц Регар да излезе, за да умре. Но Регар не беше там. Ерис изпрати стражите си да арестуват всички заговорници в убийството на сина му. Другите, струва ми се, също бяха синове на лордове.
— Етан Гловър беше скуайър на Брандън — каза Кейтлин. — Само той оцеля. Другите бяха Джефри Малистър, Кайл Ройс и Елберт Арин, племенник и наследник на Джон Арин. — Странно как още помнеше имената им след толкова години. — Ерис ги обвини в измяна и призова бащите им в двора, за да отговорят на обвиненията, със синовете им като заложници. Когато дошли, той заповядал да ги убият без съд. Бащите, заедно със синовете.
— Съд имаше. В известен смисъл. Лорд Рикард поиска съд в двубой, и кралят уважи искането му. Старк се снаряжи за бой, мислейки, че ще се дуелира с някого от Кралската гвардия. С мен например. Но вместо това го въведоха в тронната зала и го провесиха от гредите, докато двама от пиромантите на Ерис палеха огъня под него. Кралят му каза, че огънят брани честта на дома Таргариен. Така че за да докаже лорд Рикард невинността си като съучастник в заговора, трябваше… ами, да не изгори.
— Когато огънят се разгоря, доведоха Брандън — продължи той. — Ръцете му бяха вързани зад гърба, а на врата му имаше мокра кожена връв, прикрепена към устройство, което кралят си беше поръчал от Тирош. Краката му обаче бяха оставени свободни, а дългият му меч беше положен долу, малко извън обсега му. Пиромантите печаха лорд Рикард бавно, подклаждаха грижливо огъня, за да се получи равномерна топлина. Първо пламна плащът му, после дрехата под него, и скоро той се оказа облечен само в метал и пепел. След това щеше да започне да се пече самият той, закани се Ерис… освен ако синът му не успее да го освободи. Брандън се опита, но колкото повече се бореше, толкова по-здраво се стягаше връвта около гърлото му. Накрая се удуши сам… Колкото до лорд Рикард, стоманата на нагръдника му доби вишневочервен цвят преди края, а златото на шпорите му се разтопи и закапа в огъня. Аз стоях в подножието на Железния трон, в бялата си броня и белия плащ, а главата ми беше пълна с мисли за Церсей. След това Джеролд Хайтауър лично ме отведе настрана и ми каза: „Дал си клетва да пазиш краля, не да го съдиш.“ Това беше Белия бик, верен до самия край и по-добър от мен, всички са единодушни по този въпрос.