Още по-предната нощ беше жената на мелничаря. Теон беше забравил името й, но помнеше тялото й, меките й като възглавници гърди и драскотините по корема й, как го дращеше по гърба, докато й го буташе. Миналата нощ в съня си отново беше легнал с нея, но този път тя имаше зъби горе и долу, дъвчеше мъжеството му и в същото време дереше гърлото му. Беше лудост. Беше се погрижил и тя да умре. Гемлар я посече с един удар на брадвата си, докато тя викаше на Теон за милост. „Остави ме на мира, жено. Той те уби, не аз. И той също умря.“ Добре поне, че Гелмар не преследваше Теон в съня му.
Споменът за съня се замъгли, докато Векс се върне с водата. Теон изми потта и съня от тялото си и започна бавно и грижливо да се облича. Аша го беше накарала да чака достатъчно дълго; сега беше негов ред. Избра си сатенена туника на черни и златни, ивици, фин кожен елек със сребърни пъпки… и чак тогава се сети, че проклетата му сестра цени повече оръжията, отколкото красотата. Изруга, смъкна с яд дрехите и се облече отново, в черна вълна и ризница. На кръста си закопча тежкия колан с меча и камата, спомняйки си нощта, в която тя го унизи на масата на баща им. „Милото й сукалче, да бе. Е, и аз имам нож. И зная как да го използвам.“
Накрая си сложи и короната — тънък колкото пръст кръг студено желязо с тежки бучки черен диамант и късчета самородно злато. Окаяно и грозно изделие, но нищо не можеше да се направи. Микен лежеше заровен в гробищата на замъка, а новия ковач почти за нищо друго не го биваше, освен за пирони и конски подкови. Теон се утешаваше с мисълта, че това е само корона на принц. Щеше да получи нещо много по-добро, когато го короноват за крал.
Зад вратата Смрад го чакаше с Урцен и Кром. Теон тръгна с тях. Напоследък си водеше охрана навсякъде, където ходеше, дори по нужда. Зимен хребет искаше смъртта му. Същата нощ, когато се върнаха от Жълъдова вода, Гелмар Мрачния се препъна по някакви стъпала и си счупи врата. На другия ден намериха Агар с прерязано от ухо до ухо гърло. Джинир Червения нос стана толкова предпазлив, че отказа виното, взе да спи с ризница и шлем и си взе най-вресливото псе от кучкарника, за да го буди, ако някой се опита да се промъкне до леговището му. Все едно, една сутрин замъкът се събуди от дивия лай на палето. Намериха го да тича като подивяло около кладенеца, а Червения нос плуваше вътре с лице надолу.
Не можеше да позволи убийствата да минат безнаказано. Фарлън изглеждаше един от най-вероятните заподозрени, затова Теон седна да съди, обяви го за виновен и го осъди на смърт. Но и това му вгорчи деня. Когато коленичи до пъна, кучкарят каза:
— Милорд Едард винаги убиваше сам.
Теон трябваше сам да вземе брадвата, за да не изглежда слабак. Ръцете му се потяха и дръжката му се изхлузи, когато замахна, така че първият удар падна между раменете на Фарлън. Нужни бяха още три, докато откъсне всички кокали и мускули и отдели главата от тялото, а след това му прилоша, като си спомни за дните, когато седяха на чаша медовина и си говореха за хрътки и за лов. „Нямах избор — искаше му се да закрещи на тялото. — Железните мъже не могат да пазят тайни, трябваше да умрат и някой трябваше да бъде обвинен за това.“ Съжаляваше само, че не можа да го убие по-чисто. Нед Старк винаги отсичаше главата на осъдения с един чист удар.
След смъртта на Фарлън убийствата спряха, но въпреки това хората му продължаваха да ходят мрачни и да се оглеждат боязливо.
— От враг в открита битка не ги е страх — каза му Лорен Черния, — но друго нещо е да живееш сред врагове, без да знаеш дали перачката ще те целуне, или ще те убие, и дали ратайчето ще ти напълни чашата с ейл или с отрова. Най-добре да го оставим това място.
— Аз съм принцът на Зимен хребет! — изрева му Теон. — Това е моят замък и никой мъж няма да ме изкара от него. Нито жена!
„Аша. Всичко е нейна работа. Собствената ми мила сестрица, Другите да я начукат с меч дано.“ Искаше той да умре, за да му вземе мястото като наследник на баща им. Точно затова го беше оставила да линее тук, без да дава пет пари за спешната заповед, която й беше изпратил.
Завари я седнала на високия стол на лорд Старк да разкъсва с пръсти печено петле. Залата кънтеше от гласовете на хората й, които пиеха с хората на Теон и си разправяха истории. Бяха толкова шумни, че влизането на Теон мина почти незабелязано.