— Къде са останалите? — обърна се той ядосан към Смрад. Около дървените маси нямаше повече от петдесетина души, повечето от които — негови. Голямата зала на Зимен хребет можеше да побере десет пъти повече мъже.
— Това е цялата им дружина, милорд принце.
— Цялата… колко души ми е довела тя?
— Двайсет, доколкото преброих.
Теон Грейджой закрачи към сестра си. Аша тъкмо се смееше на нещо, което беше казал един от мъжете й, но щом го видя, спря.
— Виж ти, ето го и Принца на Зимен хребет. — Хвърли кокал на едно от псетата, които сновяха из залата. Под дългия клюнест нос широката й уста се изкриви в подигравателна усмивка. — Или е Принцът на глупците?
— Завистта прави девицата зла.
Аша осмука мазнината от пръстите си. Над очите й беше паднал кичур черна коса. Мъжете й викаха да им донесат още хляб и бекон. Много шум вдигаха, колкото и малко да бяха.
— Завист ли, Теон?
— Как иначе може да се нарече? Само с трийсет мъже за една нощ завладях Зимен хребет. А на теб ти трябваха хиляда и цял лунен кръг, за да вземеш Дълбоки лес.
— Е, аз не съм толкова велик воин като теб, братко. — Изгълта половин рог ейл и изтри уста с опакото на ръката си. — Видях главите над портите ти. Кажи ми честно, кой ти оказа по-голяма съпротива, сакатият или бебето?
Теон усети как кръвта нахлу в лицето му. Тези глави не му носеха никаква радост, както и обезглавените тела, които беше изложил пред замъка. Баба Нан стоеше и сбръчканата й беззъба уста се отваряше и затваряше безмълвно, а Фарлън направо се нахвърли върху него и заръмжа като някое от псетата си. Наложи се Урцен и Кадвил да го пребият с дръжките на копията си. „Как стигнах до това?“
Единствено майстер Лувин намери сили да се приближи. С вкочанено лице, дребният посивял мъж го бе помолил да разреши да пришие главите на момчетата на раменете им, за да може да бъдат положени долу в криптите при другите мъртъвци на Старк.
— Не — беше казал Теон. — В криптите не.
— Но защо, милорд? Нали те вече не могат да ви навредят. Мястото им е там. Всички кости на Старките…
— Не, казах.
Главите му бяха нужни на стената, но обезглавените тела беше изгорил същия ден, облечени в най-хубавите им дрехи. След това бе коленичил сред костите и пепелта, за да извади парче стопено сребро и напукан ахат, единственото, което бе останало от торквата с вълчата глава, принадлежала доскоро на Бран.
— Аз се отнесох великодушно с Бран и Рикон — каза той на сестра си. — Те сами си навлякоха тази съдба.
— Както всеки от нас, братко.
Търпението му си имаше граници.
— Как очакваш да държа Зимен хребет, като си ми довела само двайсет души?
— Десет — поправи го Аша. — Другите ще се върнат с мен. Нали не би искал милата ти сестричка да се изправи сама пред опасностите, които дебнат в леса? Вълчища бродят в тъмното. — Тя слезе от големия каменен стол и го подкани. — Хайде, да отидем някъде, където можем да поговорим насаме.
Знаеше, че е права, но му загорча, че пак тя взе решението. „Изобщо не трябваше да идвам тук. Трябваше да я извикам при мен.“
Но вече беше много късно. Нямаше избор, освен да заведе Аша в солария на Нед Старк. Там, пред пепелта на угасналия огън, Теон изломоти:
— Дагмър е загубил битката при Тореново поле…
— Да, старият кастелан е разбил стената му от щитове — спокойно каза Аша. — Ти какво очакваше? Този сир Родрик познава земята като петте си пръста, а Ждрелото не, освен това повечето северняци са били на коне. На железнородните им липсва дисциплината да устоят на конна атака. Дагмър е оживял, поне за това бъди благодарен. Връща оцелелите към Камен бряг.
„Знае повече от мен“ — помисли Теон. Това само го ядоса още повече.
— Победата е окуражила Леобалд Толхарт да излезе от стените си и да се присъедини към сир Родрик. Донесоха ми и че лорд Мандърли е пратил дузина баржи нагоре по реката, натъпкани с рицари, бойни коне и обсадни машини. Ъмбърите също се сбират отвъд Последната река. До един лунен кръг ще имам цяла армия пред стените си, а ти ми водиш само десет души?
— Можех да не ти доведа нито един.
— Аз ти заповядах…
— Татко ми заповяда да взема Дълбоки лес — сопна се тя. — Не ми е казвал да спасявам малкото си братче.
— Майната му на Дълбокия ти лес — каза той. — Дървен нужник на един хълм. Зимен хребет е сърцето на тази земя, но как да го държа без гарнизон?