— Не искам.
— Може да не искаш, но трябва — каза рязко сестра й Фалайз. — Трябва, и толкова. Шае, помогни ми. — Двете я хванаха под лактите и къде с влачене, къде с носене я преведоха по моста.
— Болна е — каза лейди Танда.
„Ако бебето може да се нарече болест“ — помисли Санса. Всички из замъка клюкарстваха, че след сполетялото я в града Лолис е непразна.
Двамата стражи пред вратата бяха с шлемовете с лъвските гребени и с пурпурните плащове на дома Ланистър, но Санса знаеше, че са само преоблечени наемници. Друг седеше в подножието на стъпалата — истински гвардеец щеше да стои, а не да седи на стъпало с алебардата на коленете — но стана, като ги видя, и ги вкара вътре.
Балната зала на кралицата нямаше и една десета от големината на Голямата зала на замъка и едва наполовина от Малката зала в Кулата на Ръката, но въпреки това можеше да побере сто души и липсата на простор се компенсираше с великолепие. Зад всяка скоба по стените бе окачено огледало от ковано сребро, така че факлите светеха два пъти по-ярко; стените бяха облицовани с богато резбовано дърво и ароматни постелки покриваха пода. От галерията горе се лееха весели тонове на флейти и цигулки. Цялата южна стена представляваше низ от широки сводести прозорци, прикрити с тежки завеси. Дебелото кадифе не пропускаше и лъч светлина и приглушаваше звуците и на молитвата, и на битката. „Все едно — помисли Санса. — Войната е с нас.“
От двете страни на дългите дървени маси седяха почти всички знатни жени в града, наред с шепа старци и малки момчета. Жените бяха съпруги, дъщери, майки и сестри. Мъжете им бяха навън, за да се бият с лорд Станис. Много от тях нямаше да се върнат и въздухът тежеше от съзнаването на тази тъжна истина. Като годеница на Джофри, на Санса се полагаше почетно място отдясно на самата кралица. Тя тъкмо се качваше на подиума, когато забеляза мъжа, стоящ в сенките до задната стена. Носеше промазана черна плетена ризница и държеше меча пред себе си: големия меч на баща й, Лед, висок почти колкото него. Върхът, му беше опрян в пода, а коравите костеливи пръсти се бяха впили в двата странични предпазителя на дръжката. Дъхът на Санса спря в гърлото й. Сир Илин Пейн, изглежда, усети погледа й и обърна мършавото си пъпчиво лице право към нея.
— Какво търси той тук? — попита тя Осфрид Черно котле. Той командваше новата червеноплаща гвардия на кралицата.
Осфрид се ухили.
— Нейна милост смята, че може да й потрябва до края на тази нощ.
Сир Илин беше Кралското правосъдие. Имаше само една дейност, за която можеше да потрябва. „Чия ли глава ще поиска?“
— Всички, стани! Нейна милост Церсей от дома Ланистър, Кралицата регент и Защитничка на кралството — извика кралският стюард.
Роклята на Церсей беше от искрящ като сняг лен, бяла като плащовете на Кралската гвардия. Дългите широки ръкави бяха обшити със златист сатен. Яркожълтата й коса се лееше на водопад от гъсти къдрици по оголените й рамене. На тънката й шия висеше наниз от диаманти и смарагди. Белотата й придаваше странна невинност, почти като на девица, но по бузите й бяха избили алени петна.
— Седнете — каза кралицата, след като зае мястото си на подиума, — и добре сте дошли. — Осфрид Черно котле й поднесе стола, а един от пажовете предложи същата услуга на Санса. — Изглеждаш ми нещо пребледняла, Санса — отбеляза кралицата. — Червеното ти цвете още ли цъфти?
— Да.
— Колко на място. Мъжете ще кървят навън, а ти — тук. — Кралицата даде знак за първото блюдо.
— Защо е тук сир Илин? — изтърва се Санса.
Кралицата погледна към немия палач.
— За да се справя с предателството и да ни защити, ако потрябва. Той беше рицар преди да стане палач. — Посочи с лъжицата си към другия край на залата, към заключените и здраво залостени врати. — Когато брадвите заудрят по тези врати, ще се радваш, че е тук.
„Повече щях да се радвам, ако беше Хрътката“ — помисли Санса. Колкото и да беше зъл и груб Сандор Клегейн, тя не вярваше, че ще позволи да й се случи нещо лошо.
— Вашата гвардия няма ли да ни защити?
— А кой ще ни защити от гвардията? — Кралицата погледна накриво към Осфрид. — Верните наемници са рядкост като девствените курви. Ако битката бъде изгубена, моите гвардеици ще се запрепъват в тези червени плащове в бързината да ги свалят. Ще отмъкнат каквото могат и ще избягат, заедно със слугите, перачките, конярите, всички ще побягнат да си спасяват жалките кожи. Имаш ли си представа какво става, когато един град бъде превзет и подложен на опустошение, Санса? Нямаш, нали? Ти знаеш само онова, което си научила от певците, а хубавите песни за опустошение са голям дефицит.