— Истинските рицари няма да посегнат на жени и деца. — Думите прозвучаха кухо още докато ги произнасяше.
— Истинските рицари. — На кралицата това като че ли й се стори изключително забавно. — Права си, несъмнено. Тогава защо просто не си ядеш супата като добро момиче и не чакаш Симион Звездоокия и принц Емон Драконовия рицар да дойдат да те спасят, миличка? Убедена съм, че няма да чакаш дълго.
ДАВОС
Заливът Черна вода беше покрит с бели гребени. „Черната Бета“ яздеше вълната на прилива, платната й пукаха по шевовете и плющяха с всяка промяна на вятъра. „Привидение“ и „Лейди Маря“ плаваха от двете й страни, на не повече от двадесет разкрача от корпус до корпус. Синовете му можеха да поддържат строя. Давос се гордееше с това.
Над морето с дълбоки гърлени стонове кънтяха бойни рогове — като зов на чудовищни влечуги, повтарян от кораб на кораб.
— Свали платното — заповяда Давос. — Сниши мачтата. Гребците по греблата.
Синът му Матос повтаряше командите. Палубата на „Черната Бета“ кипна, щом екипажът се разтича всеки по задачата, разбутвайки войниците, които все им се изпречваха на пътя, където и да застанат. Сир Имри бе заповядал да влязат в реката само на гребло, за да не изложат платната си на скорпионите и огнехвъргачките по стените на Кралски чертог.
Давос успя да различи „Ярост“ далече на югоизток, с приближаващите се блестящи в позлата платна и коронования елен на Баратеон, пришит на плата. От нейната палуба Станис Баратеон беше командвал щурма на Драконов камък преди шестнадесет години, но този път бе предпочел да тръгне напред със своята армия, поверявайки „Ярост“ и командването на флотата на брата на жена си сир Имри, който бе дошъл да подкрепи неговата кауза в Бурен край с лорд Алестер и останалите от дома Флорент.
Давос познаваше „Ярост“ не по-зле от собствените си кораби. Над нейните триста гребла имаше палуба, изцяло предназначена за скорпиони, а на задния и предния мостик — катапулти, достатъчно големи, за да мятат бурета с горящ катран. Много внушителен кораб и при това много бърз, макар че сир Имри го бе претъпкал от носа до кърмата с тежки рицари и ратници, донякъде за сметка на скоростта.
Бойните рогове прозвучаха отново и командите се предадоха със сигнали от „Ярост“. Давос усети лек сърбеж по липсващите върхове на пръстите си.
— Греби! — изрева той. — Оформи редицата.
Сто остриета се врязаха във водата и барабанът на старшия гребец започна да бие. Звукът приличаше на туптенето на огромно сърце, а греблата се движеха с всеки удар, сто мъже ги теглеха като един.
От „Привидение“ и „Лейди Маря“ също изникнаха дървени криле. Трите галери тръгнаха равномерно и водата закипя.
— Бавен ход — извика Давос.
Сребристият корпус на „Гордостта на Дрифтмарк“ на лорд Веларион се бе придвижил на позиция откъм левия борд на „Привидение“ и „Дързък смях“ също ги настигаше бързо, но „Старата вещица“ все още вадеше греблата, а на „Морско конче“ още се мъчеха да свалят мачтата. Давос погледна назад. Да, там, далече на юг, това можеше да бъде само „Риба меч“, мудна както винаги. Имаше двеста гребла и караше най-големия таран във флотата, но Давос хранеше тежки съмнения към капитана й.
Чуваше окуражителните викове на войниците. От Бурен край дотук те си бяха само баласт и вече горяха от нетърпение да се нахвърлят върху врага, уверени в победата. В това отношение бяха на един ум с адмирала, лорд висш капитан сир Имри Флорент.
Преди три дни той беше привикал всичките капитани на боен съвет на борда на „Ярост“, докато флотата му лежеше на котва край устието на Водоструй, за да ги запознае с диспозициите си. За Давос и синовете му беше определено място във втората бойна линия, откъм опасния десен борд.
— Почетно място — бе заявил Алард, доволен, че са му дали възможност да изяви доблестта си.
— Гибелно място — беше изтъкнал баща му.
Синовете му го бяха изгледали съжалително, дори Марик. „Луковия крал е станал бабичка — долови той мисълта им. — Още си е жалък контрабандист в сърцето.“
Какво пък, последното си беше вярно и за него той не мислеше да се оправдава. „Държеливия“ звучеше съвсем по лордски, но дълбоко в себе си той си оставаше Давос от Квартала на бълхите, завръщащ се в родния си град. От кораби, платна и брегове разбираше сигурно повече от всеки друг мъж в Седемте кралства и беше участвал в достатъчно свирепи битки, меч срещу меч на мократа палуба. Но в битка като тази влизаше като девица, с трепет и боязън. Контрабандистите не надуваха рогове и не вееха знамена. Щом надушеха опасност, те вдигаха платна и тичаха пред вятъра.