— Сир. — Синът му Матос бе застанал до лакътя му. — Шлемът ви. — Давос го взе с две ръце и го нахлузи на главата си. Шлемът беше без забрало. Давос не понасяше нещо да му пречи да гледа.
Гърнетата с катран заваляха около тях като огнен дъжд. Той видя как едно от тях се пръсна на палубата на „Лейди Маря“, но екипажът на Алард успя бързо да загаси огъня. Откъм левия борд, от „Гордостта на Дрифтмарк“, засвириха бойни рогове. Греблата мятаха бели пръски с всеки удар. Дълга цял разкрач стрела на скорпион профуча няма и на две стъпки от Матос и се заби с глух тътен в дървото на палубата. Пред тях първият ред вече влизаше в стрелковия обхват на врага; между корабите полетяха ята от стрели, засъскаха като нападащи змии.
Южно от Черна вода Давос видя мъже, теглещи груби салове към водата, а зад тях се строяваха редици и колони под хиляди плющящи знамена. Огненото знаме беше навсякъде, въпреки че малкият черен елен, затворен в пламъците, не можеше да се различи от повече разстояние. „Трябваше да развеем коронования елен — помисли той. — Еленът беше гербът на крал Робърт, градът щеше да се зарадва, като го види. Това чуждо знаме само настройва хората срещу нас.“
Не можеше да погледне огненото сърце, без да се сети за сянката, която Мелисандра бе родила в сумрака под Бурен край. „Добре поне, че водим това сражение на светло, с оръжията на доблестни мъже.“ Червената жена и нейните черни чеда тук не участваха. Станис я беше отпратил на един кораб обратно към Драконов камък с племенника си копеле Едрик Буря. Капитаните и знаменосците му настояха, че на полесражението няма място за жена. Само хората на кралицата се бяха противопоставили, и то не особено настойчиво. Въпреки това кралят беше на ръба да им откаже, докато лорд Брус Карън не заяви:
— Ваша милост, ако магьосницата е с нас, след това ще говорят, че победата е нейна, а не ваша. Ще кажат, че дължите короната си на нейните заклинания. — Това обърна вълната. Самият Давос си държа езика зад зъбите по време на целия спор, но честно казано, не съжали никак, когато й видя гърба. Хич не му трябваше на него нито Мелисандра, нито нейният бог.
Откъм десния борд „Вяра“ подкара към брега и пусна талпата. В плитчините наскачаха стрелци, вдигнали високо лъковете си, за да опазят тетивите сухи. Прецапаха до брега, на тясната чакълеста ивица под канарите. От замъка горе се затъркаляха камъни и западаха с трясък, след тях полетяха и стрели и копия, но ъгълът беше остър и не причиниха големи щети.
„Молитва“ акостира на двадесет и няколко разкрача нагоре по течението, а „Благочестие“ вече се плъзгаше към брега, когато защитниците се спуснаха по речния бряг и копитата на бойните им коне захвърляха пръски из плитчините. Рицарите налетяха върху стрелците и ги изтласкаха към корабите и в реката преди някой от тях да успее дори да изстреля една стрела. По-тежко въоръжените ратници наскачаха да ги защитят с копия и брадви и само за три удара на сърцето сцената на битката се превърна в кървав хаос. Давос разпозна кучата глава на шлема на Хрътката. Белият плащ на раменете му се развя, когато подкара едрия си кон по трапа на палубата на „Молитва“, сечейки наред всеки, който му се изпречеше.
Отвъд замъка Кралски чертог се издигаше на своите хълмове зад обкръжаващите го дебели стени. Речният фронт се бе превърнал в овъглена пустош: Ланистърите бяха изпепелили всичко и го бяха прибрали зад Калната порта. В плитчините бяха заседнали овъглени останки от потънали кораби, затварящи всякакъв достъп към дългите каменни кейове. „Тук няма да има дебаркиране.“ Зад Калната порта успя да види върховете на три огромни катапулта. Високо на хълма на Висения слънчевата светлина сияеше от седемте кристални кули на Великата септа на Белор.
Давос не видя началото на битката, но го чу: разкъсващия тъпанчетата трясък на двете сблъскали се галери. Не можеше да разбере кои са. Миг след това над водата отекна нов трясък, а после трети. Под стърженето на цепещото се дърво чу глухото тупкане на предния катапулт на „Ярост“. „Еленът на морето“ разцепи една от галерите на Джофри на две, но „Кучешки нос“ се подпали, а „Кралица Алисан“ се оказа заклещена между „Копринената лейди“ и „Позорът на лейди“ и екипажът й започна ръкопашен бой по двете перила.
Право напред видя как вражеският „Кралски десант“ се вряза между „Вярната“ и „Скиптър“. Първият кораб издърпа греблата на десния борд преди сблъсъка, но левите гребла на „Скиптър“ изпращяха като сноп съчки, когато „Кралски десант“ се отърка в хълбока му.