Крал Джофри се престори на изненадан.
— Сир Гарлан, красотата на вашата сестра е прочута в Седемте кралства, но аз съм обещан на друга. Един крал трябва да държи на думата си.
Кралица Церсей се изправи и полите й изшумоляха.
— Ваша милост, по преценката на вашия малък съвет няма да е нито уместно, нито разумно да се ожените за дъщерята на обезглавен заради предателство, момиче, чийто брат дори сега открито се бунтува против трона. Мой суверен, съветниците ви молят, за доброто на вашите владения, отхвърлете годежа си със Санса Старк. Лейди Марджери ще е много по-подходяща ваша кралица.
Като глутница добре дресирани кучета лордовете и дамите в залата завикаха в нейна подкрепа.
— Марджери. Дайте ни Марджери! — И: — Не искаме кралици изменнички! Тирел! Тирел!
Джофри вдигна ръка.
— Бих искал да се вслушам в желанията на своя народ, майко, но съм дал свята клетва.
Върховният септон пристъпи напред.
— Ваша милост, боговете държат строго на годежната клетва, но вашият баща, благословена да е паметта му, сключи този договор със Старките на Зимен хребет преди да се разкрие измяната им. Техните престъпления против кралството ви освободиха от всякакви обещания, които може да сте дали. Колкото до Вярата, не съществува валиден брачен договор между вас и Санса Старк.
Тронната зала се изпълни с възторжени възгласи и пак избухнаха викове „Марджери, Марджери“. Санса се наведе напред, впила пръсти в дървеното перило на галерията. Знаеше какво ще последва, но все още я беше страх какво ще каже Джофри, беше я страх, че той може да откаже дори сега, когато цялото му кралство зависеше от това. Почувства се все едно, че отново е застанала на мраморните стъпала пред Великата септа на Белор и чака своя принц да даде прошка на баща й, а вместо това го чува как заповядва на Илин Пейн да отсече главата му. „Моля ви — зашепна тя трескаво наум — моля ви богове, нека да го каже, нека да го каже.“
Лорд Тивин гледаше внука си. Джоф се обърна намусен към него, после подкани сир Гарлан Тирел да стане.
— Боговете са добри. Свободен съм да послушам сърцето си. Ще се оженя за вашата мила сестра и с радост, сир. — Целуна сир Гарлан по брадясалата буза и възгласите заехтяха отново.
Главата на Санса се замая. „Свободна съм!“ Усети погледите върху себе си. „Не трябва да се усмихвам“ — напомни си тя. Кралицата я беше предупредила: каквото и да изпитва, лицето, което показва на света, трябваше да изглежда смутено.
— Няма да позволя синът ми да бъде унизен — беше й казала Церсей. — Чу ли ме?
— Да. Но щом няма да ставам кралица, какво ще стане с мен?
— Това тепърва ще се решава. Засега ще останеш в двора като наша повереница.
— Искам да си отида у дома.
Това беше подразнило кралицата.
— Би трябвало вече да си разбрала, че никой от нас не получава това, което иска.
„Аз обаче го получих — помисли Санса. — Освободена съм от Джофри. Няма да трябва да го целувам, нито да му дам девствеността си, нито да му раждам децата. Нека Марджери Тирел да прави всичко това, горкото момиче.“
Когато възторзите заглъхнаха, владетелят на Планински рай вече се беше разположил на масата на съвета, а синовете му се бяха отдръпнали при другите рицари и лордове под прозорците. Санса се постара да изглежда натъжена и самотна, докато призоваваха другите герои от Битката на Черна вода да си получат наградите.
Пакстър Редвин, владетелят на Арбор, премина през залата, придружен от синовете си близнаци Хорас и Хобър — Ужаса и Лигльото. Първият накуцваше от рана, получена в боя. Последваха ги лорд Матис Роуан в снежнобял жакет с кичесто дърво, извезано на гърдите му със златна нишка; лорд Рандил Тарли, мършав и плешив, с грамаден меч на гърба в ножница, — отрупана със скъпоценни камъни; сир Кеван Ланистър, як плешив мъж с късо подстригана брада; сир Адам Марбранд, чиято бронзова коса се спускаше до раменете; могъщите лордове на запада Лидън, Крейкхол и Бракс.
След тях преминаха четирима от не толкова знатни родове, отличили се в битката: едноокият рицар сир Филип Фути, убил лорд Брус Карън в двубой; наемният конник Лотор Брън, пробил с бой през петдесетина пехотинци на Фосоуей, за да плени сир Джон от Зелените ябълки и да убие сир Браян и сир Едвид от Червените, с което си беше спечелил прозвището Лотор Ядача на ябълки; Вилит, среброкос пехотинец на служба при сир Харис Суифт, който издърпал господаря си от умиращия кон и го опазил срещу дузина противници; и розовобузестият скуайър Джосмин Пекълдън, който беше убил двама рицари, ранил трети и пленил други двама, макар че едва ли имаше повече от четиринадесет години. Вилит го донесоха на носилка, толкова тежки бяха раните му.