В спалнята на Нед Старк бяха наклали огън. Теон седна до него и си напълни чаша с тежко червено от избите на замъка, тежко и горчиво като в душата му. „Ще нападнат — помисли си мрачно той, вгледан в пламъците. — Сир Родрик обича дъщеря си, но все пак е кастелан и рицар.“ Ако самият той беше с клупа на врата и лорд Бейлон командваше армията отвън, бойните рогове вече щяха да свирят, не се съмняваше. Трябваше да благодари на боговете, че сир Родрик не беше железнороден. Мъжете от зелените земи бяха създадени от по-меко вещество, макар че не беше сигурен дали ще се окаже достатъчно меко.
Ако не, ако старецът въпреки всичко дадеше команда да щурмуват замъка, Зимен хребет щеше да падне; Теон не хранеше никакви заблуди за това. Неговите седемнадесет сигурно щяха да убият три, четири, пет пъти повече противници, но все пак накрая щяха да ги надвият.
Взираше се в пламъците над ръба на чашата и си мислеше колко несправедлив е светът.
— Яздех до Роб Старк в Шепнещия лес — промълви той. Онази нощ се беше уплашил, но не като сега. Едно беше да влезеш в битка, обкръжен от приятели, съвсем друго — да загинеш сам и презрян. „Милост“ — помисли си той окаян.
След като и виното не му донесе покой, Теон изпрати Векс да му донесе лъка и слезе в стария вътрешен двор. Застана там и започна да пуска стрела подир стрела в мишените, докато раменете не го заболяха и пръстите му не се накървавиха. „С този лък спасих живота на Бран — спомни си Теон. — Де да можех сега да спася своя.“ Жени идваха при кладенеца, но не се задържаха; това, което виждаха на лицето на Теон, ги прогонваше бързо.
Зад него се възправяше прекършената кула с проядения си като корона връх където огънят много отдавна беше сринал горните етажи. Слънцето се отместваше и сянката на кулата се движеше с него, като черна ръка, която посегна към Теон Грейджой. Когато слънцето достигна стената, го беше сграбчила. „Ако обеся момичето, северняците ще нападнат веднага — помисли той и пусна стрела. — Не го ли обеся, ще разберат, че заплахите ми са празни думи.“ Пак опъна лъка. „Няма изход, няма.“
— Ако имаше сто стрелци добри колкото теб, щеше да можеш да задържиш замъка — чу се тих глас зад гърба му.
Той се обърна. Зад него стоеше майстер Лувин.
— Махни се — каза му Теон. — Омръзнаха ми твоите съвети.
— А животът? Той омръзна ли ви, милорд принце?
Теон вдигна лъка.
— Още една дума и ще пронижа с тази стрела сърцето ти.
— Няма.
Теон сниши лъка и долепи гъшите пера до бузата си.
— Ще се обзаложим ли?
— Аз съм последната ти надежда, Теон.
„Нямам надежда“ — помисли Теон. Но все пак сниши лъка и отвърна:
— Няма да побягна.
— Не говоря за бягство. Облечи черното.
— Нощният страж? — Теон бавно наведе лъка и насочи стрелата към земята.
— Сир Родрик е служил на дома Старк през целия си живот, а домът Старк винаги е бил приятел на Стража. Той няма да го отрече. Отвори портите си, положи оръжието, приеми условията му и той трябва да ти позволи да облечеш черното.
„Брат на Нощния страж.“ Никаква корона повече, никакви синове, никаква жена… но това означаваше живот, и то достоен живот. Родният брат на Нед Старк беше избрал Стража, както и Джон Сняг.
„Черни дрехи имам в обилие, стига да съдера кракена. Дори конят ми е черен. Мога да се издигна високо в Стража — главен щурмовак, може би до лорд-командир. Нека Аша да си задържи проклетите острови, те са също толкова противни, колкото и тя. А ако служа на Източен страж, мога да си имам свой кораб, а и ловът отвъд Вала сигурно е страхотен. Колкото до жените, коя ли дивачка няма да пожелае един принц в леглото си?“ Усмивката бавно полази по устните му. „Един черен плащ не може да се обръща. Ще бъде не по-лош от всеки друг…“
— ПРИНЦ ТЕОН! — Внезапният вик пръсна мечтата му на късчета. Кром тичаше през двора. — Северняците…
Страхът го жегна в корема.
— Щурмуват ли?
Майстер Лувин го стисна за рамото.
— Все още не е късно. Вдигай знамето на мира…
— Бият се — заговори възбудено Кром. — Дойдоха други мъже, стотици, и отначало изглеждаше, че се присъединяват към първите. Но сега ги нападнаха!
— Аша ли е? — Нима беше дошла да го спаси накрая?
Но Кром поклати глава.
— Не. Тия са северняци. Казвам ви. С някакъв кървав мъж на знамето.
„Одрания мъж на Дредфорт.“ Теон си спомни, че преди да го пленят, Смрад беше служил при копелето на Болтън. Не беше за вярване, че противно същество като Смрад ще може да убеди Болтънови да минат на противната страна, но друго обяснение нямаше.