Выбрать главу

— Аз! — ревна Горещата баница.

— Да не го използваш срещу Ари. — Подаде с дръжката напред меча на момчето и отиде при Аря, но заговори не на нея, а на Бивола.

— Кралицата много държи да те хване, момко.

Аря се обърка.

— Че защо ще иска него?

Бивола я изгледа намръщено.

— А защо пък тебе да иска? Ти си само едно малко проскубано плъхче!

— Аа, а пък ти си само едно копеле! — А може би само се преструваше на копеле? — Как ти е истинското име?

— Джендри — отвърна той, сякаш не беше много сигурен.

— Не знам кого искат, кого не искат — каза Йорен, — но все едно, няма да ви хванат. Двамата сега ще яхнете коне. Мерне ли ни се златен плащ, препускате към Вала все едно че дракон ви духа зад опашките. Останалите от нас и плюнка не струваме за тях.

— Освен тебе — изтъкна Аря. — Онзи каза, че ще вземе и твоята глава.

— Колкото до туй — изсумтя Йорен, — да я взима. Стига първо да може да я свали от раменете ми.

ДЖОН

— Сам? — тихо извика Джон.

Въздухът миришеше на хартия, на прах и на години. Пред него в тъмното се издигаха високи дървени рафтове, затрупани с подвързани в кожа томове и сандъци с древни свитъци. Бледо жълтеникаво сияние се процеждаше през рафтовете от някоя скрита лампа. Джон духна восъчната свещ, която носеше, за да не подпали пожар сред толкова много стара и суха хартия. Тръгна към светлината и започна да се провира по тесните пътечки под извитите като стени на огромни бъчви тавани. Целият в черно, беше като сянка сред сенките — тъмна коса, издължено лице, очи — сиви. Ръкавици от черна къртича кожа криеха дланите му: дясната, защото беше изгорена, а лявата — защото се чувстваше глупак само с една ръкавица.

Самуел Тарли седеше превит над масата в една ниша, всечена в камъка. Вдигна глава, щом чу стъпките му.

— Цяла нощ ли си стоял тук?

— Нима? — погледна го стреснато Сам.

— Не дойде да закусиш с нас, а в леглото ти никой не е спал. — Раст предположи, че Сам може би е избягал, но Джон не повярва. Дезертьорството също изискваше някакъв кураж, а Сам не беше от много смелите.

— Сутрин ли е вече? Тук човек изобщо не може да го разбере.

— Сам, ти си един мил глупак — въздъхна Джон. — Това легло ще ти липсва, когато започнем да спим на коравата земя, гарантирам ти.

Сам се прозя и отвърна:

— Майстер Емон ме прати да намеря карти за лорд-командира. Изобщо не помислих… Джон, книгите, виждал ли си някога такова нещо? Те са хиляди!

Той се огледа.

— В библиотеката на Зимен хребет има не повече от стотина. Намери ли картите?

— О, да. — Пръстите му, дебели като наденички, посочиха отрупаните книги и свитъци пред него. — Най-малко дузина. — Разви един пергамент. — Боята е избеляла, но може да се види къде картографът е отбелязал селата на диваците, има и една книга… чакай, къде се дяна? Преди малко я четях. — Отмести свитъците и откри прашен том, подвързан с изгнила кожа. — Тази е — промълви с благоговение. — Описание на едно пътуване от Сенчестата кула по целия път до Самотния нос и Замръзналия бряг. Написано от щурмовак на име Редвин. Не е датирана, но споменава за Дарен Старк като крал на Севера, така че трябва да е отпреди Завоеванието. Джон, те са се сражавали е великани! Редвин дори е разменял стока с горските чеда, така пише. — Пръстите му много деликатно заразгръщаха страниците. — И карти е нарисувал, виж…

— Може би и ти ще напишеш описание за нашия набег, Сам.

Искаше да прозвучи окуражително, но думите му се оказаха не на място. Последното, на което Сам държеше, бе да му се напомня какво го чака на другия ден. Той зарови безцелно свитъците.

— Има и още карти. Ако имах време да потърся… бъркотията е голяма. Можех да подредя всичко; знам, че бих могъл, но ще отнеме време… направо години.

— Мормон иска тези карти малко по-скоро. — Джон измъкна един свитък от близкия сандък и издуха част от дебелия пласт прах. Докато го разгъваше, крайчецът се отчупи в пръстите му.

— Виж, тоя ще се разпадне — каза и загледа намръщено избледнелия ръкопис.

— По-леко. — Сам заобиколи масата, взе свитъка от ръката му и го задържа като ранено същество. — Важните книги са ги преписвали, когато са им трябвали. Някои от най-старите са преписвани сигурно поне стотина пъти.