— Ами… ръкописът беше 1500 страници. Направо страшно да ти стане! (Смее се.)
— А мъките дълги ли бяха?
— Да. Закъснявах с няколко месеца и ме подложиха на голям натиск да я предам. Но накрая я докарах до място, което ме задоволи. После, разбира се, идва другата, така че… читателите четат по-бързо, отколкото пишем. Работя две години над една книга, а два дни след като излезе, получавам първия си е-мейл, в който ме питат кога ще излезе следващата. (Смее се.)
— Това е първата ви книга, която имах възможност да прочета. Струва ми се много тясно свързана с историята. Може ли човек да я нарече „фентъзи“?
— Книгата определено е роман фентъзи. Има си дракони и всичко, което се полага. Но наистина има и усещане за история. Обичам историята. Исках да придам повече чувство за история в „Буря от мечове“, както и в другите книги. Историческите романи са чудесно четиво, но за мен единственият проблем в историческия роман е, че знам твърде много история. Така че винаги знам какво ще стане. Четеш например роман за Войната на розите и все едно дали е добър, или лош, знаеш кой ще победи накрая. Докато с това нещо можеш да изненадаш хората. Чете се като исторически роман, имаш усещането, че си потопен в история, но не знаеш какво ще се случи.
— Първата книга от поредицата беше „Игра на тронове“.
— Да. Излезе през 1996 година. Започнах да пиша поредицата през 1991 година. Не съм писал непрекъснато, защото дълго време работех за телевизията и киното.
— Колко книги смятате да включи поредицата?
— Вероятно ще бъдат шест. Досега са три: „Игра на тронове“, „Сблъсък на крале“, „Буря от мечове“.
— Значи от самото начало сте я замисляли като поредица?
— О, да. Първоначално я мислех като трилогия, но това беше всъщност преди да започна да пиша.
— Работите ли вече над четвъртата книга?
— Да.
— Има ли си вече заглавие?
— „Танц с дракони“. Петата ще се казва „Ветровете на зимата“. А на шестата ще й намерим име по-късно. (Смее се.) Още нямам заглавие.
— Жанрът е много конкурентен. Много хора пишат фантастично-исторически саги. Вашите книги наистина се издигнаха над всичко това. Усещате ли го?
— Да. Забелязвам разликата от книга на книга. Интересът наистина набъбва. Докато при първата книга на публични четения се радвах, ако се съберат петнайсет-двайсет души, сега идват по сто, по двеста.
— Можете ли накратко да опишете сюжета на сагата за човек, който не е запознат с поредицата?
— О, разбира се! С колко часа разполагам? (Смее се.) Действието се развива в един въображаем свят, наречен Седемте кралства на Вестерос, свят от средновековен тип, но в него има и магия. В него са живели и дракони, макар че в началото на историята последният дракон е умрял преди сто и петдесет години. Навярно това, което най-много отличава Вестерос и Седемте кралства от света, който познаваме ние, е, че там сезоните са сбъркани. Вместо всяка година да има четири сезона, които настъпват на относително предсказуеми дати, там сезоните настъпват съвсем случайно и продължават с години. По времето, когато започва първата книга, „Игра на тронове“, хората мислят, че лятото свършва, но лятото е било много дълго. Десет години лято. Но сега дните се скъсяват, става по-студено и те мислят, че лятото свършва. Разбира се, когато сезоните траят толкова дълго, събитието е твърде значително, защото зимите са изключително тежки. Продължават дълго и са опустошителни. Никой не иска дълга зима.
На този фон имаме династична борба за власт над кралството: Седемте кралства, които всъщност са едно кралство, макар че преди е имало седем кралства. Всичко това сега се управлява от един крал. Няколко могъщи знатни дома се борят помежду си за властта. В същото време далече на север имаме една огромна ледена стена, която съществува от осем хиляди години, изградена е през целия континент и се поддържа от организация на заклети братя, наречена Нощния страж — членовете й се заклеват да посветят рицарската си служба на този гигантски леден вал срещу всичко, което се таи на север. А какво точно се таи там, ще разберем тепърва.
— Аха. „Ветровете на зимата“.
— Да.
— Откъде ви е дошла конструкцията на този свят?
— Отчасти от историческите ми проучвания. Но не правя буквален превод. Някои читатели са се опитвали: този герой е Ричард III, онзи еди-кой си…
— Сигурно ви е неприятно. Сякаш личната ви изобретателност не стига.