— Ще взема най-добрите му. Умни птици и силни.
— Силни — подхвана неговата птица и зачисти с клюн перата си. — Силни, силни.
— Ако стане така, че ни изколят там всички, искам наследникът ми да разбере как съм умрял.
Приказката за клането накара Самуел Тарли съвсем да онемее. Мормон се наведе над масата.
— Тарли, когато бях хлапе на половината на годините ти, милейди майка ми казваше, че ако си държа много устата отворена, някой пор ще я сбърка с дупката си и ще се мушне в гърлото ми. Ако имаш нещо да казваш, казвай. Иначе се пази от поровете. — И махна грубо с ръка. — Хайде, отивай си, нямам време за глупости. Майстерът ти сигурно има работа за теб.
Сам преглътна, отстъпи и затича толкова бързо, че за малко да се спъне в рогозките.
— Това момче наистина ли е такъв глупак, какъвто изглежда? — попита лорд-командирът след като Сам си отиде. „Глупак“, изграчи гарванът. Мормон не дочака отговора на Джон. — Лорд баща му сега стои високо в съвета на крал Ренли, беше ми хрумнало да го пратя… не, по-добре не. Ренли няма да обърне внимание на един треперещ дебеланко. Ще пратя сир Арнъл. Той е много по-стабилен, а и майка му е от Фосоуей Зелените ябълки.
— Ако благоволи милорд, каква работа имате с крал Ренли?
— Същата, която и е другите, момко. Мъже, коне, мечове, брони, зърно, сирене, вино, вълна, пирони… Нощния страж не е горд, взимаме всичко, което ни се предложи. — Пръстите му забарабаниха по грубо рендосаните дъски на масата. — Ако ветровете са били добри, сир Алисър трябва да е стигнал до Кралски чертог до края на лунния кръг, но дали онова момче Джофри ще му обърне внимание, не знам. Домът Ланистър никога не е хранел приятелски чувства към Стража.
— Торн има ръката на оная твар, ще им я покаже. — Мазно и гадно нещо, с черни пръсти, които се извиваха и мърдаха в стъкленицата, сякаш още бяха живи.
— Де да имахме още една ръка, че да я пратим на Ренли.
— Дивен казва, че оттатък Вала може да намерим какво ли не.
— Тъй де, Дивен казва. Последния път, когато ходи на обход, каза, че видял мечка, висока петнайсет стъпки. — Мормон изсумтя. — За сестра ми разправят, че си взела мечок за любовник. По-скоро това ще го повярвам, отколкото за петнайсет стъпки висока мечка. Макар че в свят, където мъртвите бродят… аа, все пак човек трябва да вярва само на очите си. Мъртъв човек да ходи видях. Но гигантска мечка не съм. — Изгледа Джон дълго и изпитателно. — Но ние говорехме за ръце. Твоите как са?
— По-добре. — Джон свали ръкавицата от къртича кожа и му показа. Белезите покриваха ръката му до средата под лакътя и нашарената плът все още изглеждаше корава и зачервена, но зарастваше. — Обаче сърби. Майстер Емон каза, че е на добро. Даде ми мехлем да го взема с мен по пътя.
— Можеш ли да боравиш с Дълъг нокът въпреки болката?
— Прилично. — Джон отвори и затвори пръстите си в юмрук, както му беше показал майстерът. — Трябва да си упражнявам пръстите всеки ден, да не изтръпват, каза майстер Емон.
— Може да е сляп, но си знае работата. Моля се на боговете дано да ни го опазят още двайсет години. Знаеш ли, че той е могъл да стане крал?
Джон се изненада.
— Казвал ми е, че баща му е бил крал, но не… Помислих, че сигурно е бил някой по-млад син.
— Така е. Дядо му е бил Дерон Таргариен, Вторият с това име, който включил Дорн във владенията. Част от договора било да се ожени за една дорнска принцеса. Тя му родила четирима синове. Бащата на Емон, Мекар, бил най-малкият от тях, а Емон бил третият му син. Забележи, всичко това е било дълго преди аз да се родя, колкото и на древен да ме прави Малък лес.
— Майстер Емон е бил наречен на Рицаря на дракона.
— Точно така. Според някои истинският баща на крал Дерон бил принц Емон, а не Ерон Недостойния. Както и да е, на нашия Емон му липсвал войнственият нрав на Рицаря на дракона. Той обича да казва, че имал бавен меч, но бърз ум. Нищо чудно, че дядо му го пратил в Цитаделата. Бил е на девет или десет, мисля… и девети или десети по наследствена линия.
Джон знаеше, че майстер Емон е вече над стоте. Немощен, грохнал, сбръчкан и сляп — трудно беше да си го представи човек като момче, не по-голямо от Аря.
Мормон продължи:
— Емон се трудел над книгите си, когато най-големият от чичовците му, безспорният наследник, бил убит при една злополука на турнир. Той оставил двама сина, но скоро и те го последвали в гроба, по време на Голямата пролетна болест. Крал Дерон също го взела болестта, така че короната минала в ръцете на втория син, Ерис.