— Заклевам се — тутакси отговори сир Клеос.
— Всеки в тази зала ви чу — предупреди братът на Кейтлин сир Едмур Тъли, който говореше за Речен пад и владетелите на Тризъбеца в отсъствието на умиращия им баща. — Ако не се върнете, цялата страна ще научи, че сте се отметнали от клетвата си.
— Ще изпълня оброка си — заяви сир Клеос. — Какво е посланието?
— Предложение за мир. — Роб стана с дългия меч в ръка. Сив вятър пристъпи до него. Залата зашумя. — Кажете на кралицата регент, че ако изпълни условията ми, ще прибера меча в ножницата и ще сложа край на тази война между нас.
В дъното на залата Кейтлин забеляза високата мършава фигура на лорд Рикард Карстарк, как премина през редицата стражи и излезе през вратата. Никой от останалите не помръдна. Роб не обърна внимание на шума.
— Оливар, документът! — заповяда синът й. Скуайърът пое меча и му подаде пергаментовия свитък.
Роб го разви.
— Първо, кралицата трябва да освободи сестрите ми и да им осигури транспорт по море от Кралски чертог до Бял пристан. Да е ясно, че годежът на Санса с Джофри Баратеон е разтрогнат. Когато получа вест от своя кастелан, че сестрите ми са се върнали невредими в Зимен хребет, ще освободя братовчедите на кралицата, скуайър Вилем Ланистър и вашия брат Тион Фрей, и ще им дам безопасен ескорт до Скалата на Кастърли или докъдето тя пожелае да бъдат отведени.
Кейтлин Старк съжали, че не може да разчете мислите, криещи се зад всяко лице, зад всяко намръщено чело и стиснати устни.
— Второ, костите на милорд баща ми ще се върнат при нас, за да може да почиват до костите на брат му и сестра му в криптите под Зимен хребет, както той щеше да пожелае. Тленните останки на неговите хора от личната му гвардия, които умряха на служба при него в Кралски чертог, също ще се върнат.
Живи хора бяха тръгнали на юг, а студени кости щяха да се върнат. „Нед се оказа прав — помисли тя. — Мястото му беше в Зимен хребет, той го каза, но аз чух ли го? Не. Иди, казах му, ти трябва да си Ръката на Робърт, за доброто на дома, заради нашите деца… мое дело беше, мое, и на никой друг…“
— Трето, големият меч на моя баща, Лед, ще се върне в моята ръка, тук в Речен пад.
Тя гледаше своя брат, сир Едмур Тъли, застанал с палци, затъкнати в колана на меча, и с лице — безизразно като камък.
— Четвърто, кралицата ще заповяда на своя баща да освободи онези рицари и лордове знаменосци, които е пленил в битката на Зелената вилка на Тризъбеца. След като го направи, аз ще освободя своите пленници, взети в Шепнещия лес и в Битката за становете, освен самия Джайм Ланистър, който ще остане мой заложник, гаранция за доброто държане на неговия баща.
Тя се вгледа в лукавата усмивка на Теон Грейджой и се зачуди какво ли означава. Този младеж понякога имаше вид на човек, знаещ някаква несподелена с никого шега. На Кейтлин това никак не й харесваше.
— И последно, крал Джофри и кралицата регент трябва да се откажат от всички свои претенции за власт над Севера. Оттук насетне ние не сме част от техните владения, но свободно и независимо кралство, както в стари времена. Нашите владения ще включват всички земи на Старк на север от Шийката и в добавка — земите, напоявани от река Тризъбец и притоците й, ограничени със Златния зъб на запад и Лунните планини на изток.
— КРАЛЯТ НА СЕВЕРА! — прогърмя викът на Големия Джон Ъмбър и големият му колкото свински бут юмрук се изстреля нагоре във въздуха. — Старк! Старк! Кралят на Севера!
Роб нави свитъка.
— Майстер Виман е нарисувал карта, показваща границите, на които държим. Ще приготвим копие за кралицата. Лорд Тивин трябва да се изтегли зад тези граници и да прекрати своите набези, пожари и погроми. Кралицата регент и нейният син няма да предявяват претенции за данъци, приходи, нито служба от страна на моя народ, и ще освободят моите лордове и рицари от всички клетви за вярност, оброци, дългове и задължения към Железния трон и към домовете Баратеон и Ланистър. В добавка към това Ланистър ще ни предоставят десет заложници от знатно потекло, като гаранти за мира. Тях аз ще зачитам като почетни гости, според техния сан. Докато условията на този мир се спазват честно, ще освобождавам по двама заложници всяка година и ще ги връщам непокътнати на техните семейства. — Роб хвърли навития пергамент в нозете на рицаря. — Това са моите условия. Ако ги изпълни, ще й дам мир. Ако не… — той изсвири и Сив вятър пристъпи напред и озъби муцуна — Шепнещия лес ще зашепне за нея отново.