— Нося я специално заради моя учител по виолончело — каза тя. — Той е добро момче, но понякога мисля, че всички тези неща го правят малко вълнуващ. Слизам след момент.
Тя леко побегна по стълбите към галерията над тях и му извика. — Сложи бутилката в хладилника за после.
Той забеляза, докато плъзгаше бутилката във вратата, че до нея седи един неин идентичен близнак.
Той отиде до прозореца и погледна навън. Той се обърна и започна да разглежда плочите и. Отгоре се дочу шумоленето на роклята и, която падна на земята. Той си мислеше за това какъв човек е. Той си каза много силно, че в този момент поне ще държи очите си здраво приковани в обвивките на плочите и, прочете заглавията, кимна разбиращо, преброи лошите влияния. Той трябваше да не вдига глава.
Това нещо той напълно, изцяло и презряно не можа да направи.
Тя гледаше надолу към него с такава сила, че като че ли трудно забеляза, че той гледа нагоре към нея. После внезапно поклати глава, хвърли леката лятна рокля на себе си и бързо изчезна в банята.
Тя се появи секунда по-късно, цялата засмяна и със слънчева шапка, и слезе по стълбите с необикновена лекота. Това беше някакъв странен вид танцово движение. Тя видя, че той я забеляза и леко завъртя глава на една страна.
— Харесвам ли ти? — попита тя.
— Изглеждаш страхотно — каза простичко той, защото си беше така.
— Хмммм — каза тя, като че ли не беше и отговорил.
Тя затвори вратата за нагоре, която седеше отворена през цялото време и се огледа наоколо из малката стая, за да види дали е в подходящо състояние да я остави така за известно време. Очите на Артър последваха нейните наоколо и докато той гледаше в другата посока, тя извади едно нещо от едно чекмедже и го плъзна в брезентената чанта, която носеше.
Артър я погледна.
— Готова ли си?
— Знаеше ли — попита тя с леко загадъчна усмивка, — че има нещо нередно в мен?
Прямотата и завари Артър неподготвен.
— Добре де — каза той, — бях чул някои смътни неща.
— Чудя се колко ли знаеш за мен — попита тя. — Ако си го чул оттам, откъдето си мисля, значи не е вярно. Ръсел просто ръси глупости, защото не може да понесе истинската ми същност.
Внезапна остра болка от притеснение пробяга по Артър.
— А какво е това? — попита той. — Ще ми кажеш ли?
— Не се притеснявай — каза тя, — изобщо няма нищо лошо. Просто необикновено. Много много необикновено.
Тя докосна ръката му и после се наведе напред и бързо го целуна.
— Ще ми бъде доста интересно да узная — каза тя, — дали ще можеш да разбереш каква ще е тази вечер.
Артър почувствува, че ако някой в този момент го беше потупал, той щеше да зазвучи, да издаде същото дълбоко продължително търкалящо се съзвучие, което сивият му аквариум издаваше, когато го почукваше с нокът.
ГЛАВА XIX
Форд Префект беше раздразнен от продължителното си събуждане от звука на оръдеен огън.
Той се плъзна навън през сервизния люк, в който си беше оформил място за спане чрез изключване на няколко от шумните апаратури около него и чрез постилането му с хавлии. Той слезе по стълбата и навъсено тръгна да кръстосва коридорите.
Те бяха клаустофобично тясни и болезнено осветени, и каквато и светлина да имаше в тях, тя мигаше и намаляваше, като че ли енергията си проправяше път оттук-оттам през кораба, причинявайки силни вибрации и стържещовиещи шумове.
Обаче не беше това.
Той спря и се облегна на стената, тъй като нещо, което приличаше на малка мощна сребърна бормашина прелетя покрай него и се отправи надолу по мрачния коридор с гадно съсухрено пищене.
И това не беше.
Той внимателно се провря през една херметична врата и се озова в един по-обширен коридор, който обаче беше все така мижаво осветен.
Корабът се наклони. Правеше го доста задоволително, но този път беше по-значително. Малоброен взвод роботи мина с ужасно тракане.
Обаче все още не беше това.
Лютив дим се носеше от единия край на коридора, така че той тръгна в другата посока.
Той мина покрай няколко обзорни монитора, вградени в стените между плоскости от кален, но вече лошо издраскан кристал
Един от тях показваше някаква ужасна зелена люспеста фигура на влечуго, което се пенявеше и беснееше по Единичната Преобразуваща система за гласуване. Беше трудно да се каже дали той е за или против това, но явно се чувствуваше много вживян. Форд намали звука.
Обаче не беше и това.
Той мина към друг монитор. Там вървеше реклама за някаква марка паста за зъби, която определено щеше да те накара да се чувствуваш свободен, ако я употребяваш. Беше съпроводена с някаква гадна гърмяща музика, така че не беше и това.