— Да, но Артър, това е нелепо. Хората мислят, че ако просто кажеш „халюцинации“, това обяснява всичко, което искаш да обясниш и евентуално каквото не можеш да разбереш, и то просто ще си отиде. Това е просто дума, която не обясбява нищо. Не обяснява защо изчезнаха делфините.
— Не — каза Артър. — Не — прибави замислено той. — Не — отново прибави той дори по-замислено. — Какво? — каза той накрая.
— Не обяснява изчезването на делфините.
— Не — каза Артър, — виждам. — Кои делфини имаш предвид?
— какво искаш да кажеш с това „какви делфини“? Говоря ти за момента когато всички делфини изчезнаха.
Тя сложи ръка на коляното му, което го накара да разбере, че вълнението, което върви нагоре-надолу по гръбнака му, не беше от нейното леко докосване, и вместо това можеше да бъде едно от гадните пълзящи чувства, които той толкова често изпитваше, когато хората се опитваха да му обяснят някои неща.
— Делфините?
— Да.
— Всички делфини — попита Артър, — изчезнаха?
— Да.
— Делфините? Ти казваш, че всички делфини изчезнали? Това ли е — попита Артър, опитвайки се да бъде абсолютно ясен по този въпрос, — което казваш?
— Артър, къде за бога си бил? Всички делфини изчезнаха същия ден, когато аз…
Тя внимателно се взря в сепнатите му очи.
— Какво…?
— Няма делфини. Всички си отидоха. Изчезнаха.
Тя потърси лицето му.
— Наистина ли не знаеше това?
От озадаченото му изображение стана ясно, че не знае.
— Къде отидоха? — попита той.
— Никой не знае. Това значи, че изчезнаха. — Тя спря. Да, има един мъж, който казва, че знае, но всички казват, че живеел в Калифорния — каза тя, — и е луд. Мислех си да отида да го видя, защото това като че ли е единствения човек, който може да знае какво е станало с мен.
Тя сви рамене и после го погледна дълго и спокойно. Сложи ръка на лицето му.
— Наистина бих желала да знам къде си бил — каза тя. Мисля си, че нещо ужасно се е случило с теб. И заради това се намерихме.
Тя се озърна из парка, който сега беше притиснат в клещи от здрач.
— Да — каза тя, — сега ще трябва да намериш някого, на когото да кажеш.
Артър бавно изпусна дългогодишна въздишка.
— Това е — каза той, — много дълга история.
Фенчърч се протегна през него и издърпа брезентената си чанта.
— Имаш ли нещо общо с това? — попита тя. Нещото, което извади от чантата си, беше очукано и изтъркано от пътуване, тъй като беше плъзгано по предисторически реки, беше изпичано под слънцето, което грее така червено над пустините над Какрафон, беше полузаравяно в мраморния пясък, който украсява стремителните мъгливи океани на Сантрагинус V, беше замразявано в ледниците на луните на Джаглан Бета, беше използувано за стол, беше подритвано из космически кораби, беше олющено и напълно охулено, и тъй като тези, които го бяха направили, бяха предвидили, че ще му се случват точно такива неща, обмислено го бяха поместили в як пластмасов калъф и бяха написали върху него с големи приветливи букви думите „БЕЗ ПАНИКА“.
— Откъде взе това? — попита сепнато Артър, като го взе от нея.
— А — каза тя. — Мислех, че е твое. В колата на Ръсел онази нощ, ти го изпусна. Бил ли си на много от тези места?
Артър изтърси ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ от калъфката му. Приличаше на малък, тънък, облицован с пластмаса компютър. Той чукна няколко бутона и един текст светна на екрана.
— Горе-долу — каза той.
— Можем ли да отидем там?
— Какво? Не — каза Артър рязко и после омекна, но внимателно. — Искаш ли? — попита той, надявайки се на отрицателен отговор. Беше акт на велико благородство от негова страна да не каже „Не искаш, нали?“, което очакваше.
— Да — каза тя. — Искам да знам какво е било това съобщение, което съм изгубила, и откъде е дошло. Защото не мисля прибави тя, ставайки и оглеждайки парка, — че е дошло оттук.
— Дори не съм сигурна — прибави тя, плъзгайки ръка по кръста на Артър, — че знам къде е това.
ГЛАВА XXI
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е, както преди беше споменавано често и акуратно, хубаво стряскащо нещо. По същество той е, както утвърждава заглавието му, пътеводител. Проблемът е, или по-скоро един от проблемите, защото има много такива — доста голяма част от това, което непрекъснато вреди на гражданските, търговските и криминалните съдилища във всички райони на Галактиката, и специално където е възможно, в най-корумпираните следния:
(Предишното изречение създава усещане. Това не е проблем.)
Той е:
Промяна.
Прочетете го още веднъж и го разберете.
Галактиката е бързо променящо се място. Честно, има толкова много от нея и всяка частица от нея непрекъснато е в движение, непрекъснато се променя. Доста кошмарно — можете да си помислите — за някой скрупульозен и добросъвестен редактор, който трябва прилежно да се бори да поддържа този масивно детайлен и сложен електронен том в крак с всички променящи се обстоятелства и условия, които Галактиката подхвърля всяка минута от всеки час от всеки ден, и ще сбъркате. Това, заради което ще сбъркате, ще бъде че няма да сте разбрали, че редакторът, като всички други редактори, които ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ е имал, няма реална представа за значението на думите „скрупульозен“, „добросъвестен“ или „прилежно“ и се грижи да получава кошмарите си през сламка.