Въпросът дали да се усъвременяват или не статиите по Суб-Ета мрежата зависи от това как ги приемат читателите.
Да вземем за пример случая с Брекинда във Фот на Аваларите, известна от митове, легенди и безсмислени тъпи триизмерни минисериали като родно място на великолепните магически Фуолорниски Огнени Дракони.
В Древните дни, когато Чупливчетата пееха и Саксакуин от Куенелукс беше завладяна, когато въздухът беше свеж и нощите бяха благоуханни, но всеки успяваше да се справя по някакъв начин — или поне да претендира, че се справя, въпреки че както можеха да мислят хората, че никой не е подходящ да вярва в такова нелепо претендиране с всичките тези благоуханни нощи и свеж въздух — никоя девственица не можеше да предположи, че ще може да вдигне една тухла от Брекинда във Фот на Аваларите, без да удари поне половин дузина Фуолорниски огнени дракони.
Друг въпрос е дали ще искате да направите това.
Не че Огнените дракони не бяха съществено миролюбива порода, защото бяха. Те обожаваха всичко на части и цялото това обожаване на нещата на части често беше проблем за тях: един толкова често нараняваше друг, когото трети обичаше, особено когато тези три неща са Фуолорниски огнени дракони с дъх като на ускорител за първа степен на ракета и зъби като плет на паркинг. Друг проблем беше, че ако веднъж влезнеха в настроение, в което често се намират, т.е. да имат огромно желание да наранят много други същества едно по едно, което другите хора толкова обичат. Прибавете към всичко това относително малкия брой на лудите, които всъщност отиват на това място, за да вдигат тухли, и завършете с много хора от Брекинда във Фот на Аваларите, които са сериозно наранени от Дракони.
Но на тях пука ли им от това? Не.
Някой чул ли ги е да оплакват съдбата си? Не.
Фуолорниските огнени дракони бяха почетени през земите на Брекинда във Фот на Аваларите за доблестта на свирепата им красота, благородно поведение и навика им да хапят хора, които ги почитат.
Защо беше това?
Отговорът е прост.
Секс.
Поради някаква необяснима причина има нещо почти нетърпимо сексапилно относно това да си имаш огромни огнедишащи магически дракони, които да летят ниско в небето през лунните нощи, които вече бяха опасни от свежата и благоуханна страна.
Защо трябваше да бъде така, романтично затъпелите хора на Брекинда във Фот на Аваларите не могат да ти кажат и не можеше да бъде спряно дискутирането на въпроса, след като от него имаше ефект, защото щом на вечерния хоризонт биваше забелязвано ято от половин дузина коприненокрили коженотели Фуолорниски огнени дракони, то половината от хората на Брекинда се скриваха в горите с другата половина, за да прекарат заедно бездиханна нощ и да се появят с първите лъчи на зората — всички засмяни и щастливи и все още претендиращи, даже лениво, че са девствени, ако и да са лепкави от нощните си действия.
— Хормони — казват някои изследователи.
— Нещо звучно — казват други.
Мястото винаги е препълнено с изследователи, опитващи се да стигнат до дъното на всичко това, като губят много време.
Не изненадващо, графичното примамващо описание на общото състояние на делата на тази планета в ПЪТЕВОДИТЕЛЯ е станало доста популярно сред стопаджиите, които си позволяват да бъдат водени от него, така че то просто никога не е било редактирано и следователно е оставено на съвременните космически пътешественици да откриват за себе си, че днешната модерна Брекинда в Градския щат на Аваларите е малко повече от бетон, заведения за стриптийз и Драконбъргерски барове.
ГЛАВА XXII
Нощта в Излингтън беше свежа и благоуханна.
Нямаше, разбира се, Фуолорниски огнени дракони около алеята, но ако все пак имаше, можеха да прелетят от другата страна на пътя по за една пица, защото от тях нямаше нужда.
Ако ги беше застигнал някакъв нещастен случай, докато те все още биха били по средата на своите американски хот-догс с екстра аншоа, те винаги можеха да изпратят съобщение да се пуснат Дайър Стрейтс по уредбата, което не беше известно като нещо със същия ефект.