Физиците поклатиха глави и като погледнаха на другата страна, се задълбочиха в проблема за поддържането на трафика на колите по Юстън Роуд и към пътния възел Уестуей, или за поддържането на уличните лампи запалени, или за това да са сигурни, че когато някой на Бейкър стрийт изпусне хамбургер, той ще се разпилее на земята.
Изчезвайки стремително под тях, мънистените нанизи от светлина от Лондон — Лондон, трябваше постоянно да си повтаря Артър, не странно оцветените поля на Крикит в далечните краища на Галактиката, осветени лунички от която слабо проблясваха по отвореното небе над тях, но Лондон — се люлееха, люлееха и се обръщаха.
— Опитай един лупинг — каза той на Фенчърч.
— Какво?
Гласът и изглеждаше странно ясен, но далечен — през целия този пуст празен въздух. Той беше задъхан и слаб от неверие от всички тези неща — ясен, неясен, далечен и задъхан наведнъж.
— Ние летим … — каза тя.
— Дреболия — извика Артър, — не мисли нищо за това. Опитай един лупинг.
— Лу…
Ръката и хвана неговата и след секунда теглото и също я хвана и тя изчезна зашеметяващо, падайки под него, като диво дращеше в нищото.
Физиците се вгледаха в Артър и кръвта им се съсири от ужас, понеже той също се заспуска надолу, чувствувайки се зле от шеметното падане и всяка част от него, освен гласът му, пищеше.
Те падаха, защото това беше Лондон и наистина не можеш да правиш такива неща там.
Той не можеше да я хване, защото това беше Лондон, а не на един милион мили оттам, а само на седемстотин петдесет и шест, ако сме точни, в Пиза, Галилео ясно беше демонстрирал, че две свободно падащи тела падат с едно и също ускорение, независимо от относителното им тегло.
Те падаха.
Артър разбра, докато падаше шеметно и болезнено, че ако трябва да виси в небето, вярвайки на всичко, което италианците са казали за физиката, когато те дори не можеха да поддържат една проста кула изправена отвесно, то те са в смъртна опасност и дяволски добре падна по-бързо от Фенчърч.
Той я сграбчи отгоре и здраво стисна раменете и. Успя.
Добре. Сега те падаха заедно, което беше много сладко и романтично, но не решаваше основния проблем, който беше че земята не чакаше да види дали той има още хитри трикове в ръкава си, а идваше да ги посрещне като експресен влак.
Той не можеше да понесе теглото и, изобщо не можеше да държи нищо. Единственото нещо, за което можеше да си мисли беше, че те очевидно ще умрат и ако иска да се случи нещо друго, различно от очевидното, той ще трябва да направи нещо друго, различно от очевидното. Там, където падаше, беше позната територия.
Той я пусна, отблъсна я от себе си и когато тя се обърна с лице към него, задъхана от зашеметяващ ужас, я хвана за малкото пръстче със своето и я полюля нагоре, изкачвайки се бързо след нея.
— Майната му — каза тя, докато седеше задъхана и бездиханна на абсолютното нищо, когато се оправи и заедно се понесоха нагоре в нощта.
Точно под долния край на облаците те спряха и видяха къде са стигнали до невъзможното. Земята беше нещо, което не трябваше да се разглежда с много здраво или устойчиво око, а просто да и се хвърли един поглед ей така, между другото.
Фенчърч опита няколко леки лупинга доста предизвикателно и откри, че ако се завърти точно срещу струята на вятъра, то може да изпълни няколко наистина заслепяващи лупинга с малък пирует накрая, последван от малко падане, която накара роклята и да се вее около нея и това е мястото, където читателите, които искат да узнаят какво са правили Марвин и Форд Префект през цялото време могат да погледнат към последните глави, защото Артър не можеше да чака повече и и помогна да я свали.
Роклята се понесе надолу и беше подхваната от вятъра, превърна се в петънце и накрая изчезна, като по някакъв различно сложен начин революционизира живота на едно семейство в Хаунслоу, върху чийто простор беше открита на сутринта.
Във взаимна прегръдка те се понесоха нагоре, докато заплуваха в мъгливите духове от влага, които можете да видите да се носят след крилата на самолет, но никога не се усещат, защото вие си седите на топло в глупавия самолет и гледате през малко изподраскано плексигласово прозорче, докато нечий син търпеливо се опитва да накваси ризата ви с горещо мляко.
Артър и Фенчърч можеха да ги почувствуват — бяха доста студени и тънки и обгръщаха телата им много студено и много тънко. Те сега почувствуваха, даже и Фенчърч, защитена от елементите само от две неща, купени от Маркс и Спенсър, че ако не оставят силата на гравитацията да ги притеснява, тогава просто студа и рядката атмосфера щяха да си тръгнат и да си подсвиркват.