— А, да — каза той, — това беше деня, когато окончателно разбрах, че светът тотално е полудял, и построих Убежището, за да го сложа вътре, горкото нещо, като се надявах, че ще се подобри.
Това беше моментът, в който Артър отново започна да се чувствува малко нервен.
— Тук — каза Уонко Нормалния, — сме извън Убежището. Той отново посочи към грубите тухлени стени и улука. — Минете през тази врата — посочи той първата врата, през която те бяха влязли, — и ще влезете в Убежището. Опитах се да я украся, за да доставя щастие на приятелчетата вътре, но мога да направя много малко. Сега никога не влизам вътре лично. Ако някога се изкуша, както често става тези дни, просто поглеждам табелката над вратата и се уплашвам.
— Тази ли? — попита Фенчърч, сочейки доста озадачено към една синя плочка с някакви инструкции, написани по нея.
— Да. Това са думите, които окончателно ме хвърлиха в отшелничеството, в което се намирам сега. Беше доста внезапно. Видях ги и разбрах какво трябва да направя.
Табелката гласеше:
„Хванете клечката около средата и, острия край към устата, вкарайте я между зъбите. Тъпият край се слага до венеца. Приложете леки възвратно-постъпателни движения.“
— Изглежда ми — каза Уонко Нормалния, — че всяка цивилизация, която дотолкова е изгубила разума си, че и е нужно да приложи много подробна инструкция относно употребата на клечки за зъби не е повече цивилизация, в която мога да живея и да бъда нормален.
Той отново се взря в Тихия океан, като че ли го предизвикваше да се разбеснее и да се разломоти, но океанът лежеше пред него и си играеше с дъждосвирците.
— И в случай, че ви мине през ума да се чудите, както виждам че е възможно, аз съм напълно нормален. И точно затова се казвам Уонко Нормалния, просто за да уверя хората в това. Уонко е името, с което ме наричаше майка ми, когато бях хлапе, и то бях доста голям хулиган и трошах доста неща, и аз съм нормален, и как — прибави той с усмивка, която те кара да чувствуваш, — ох. Добре, всичко е наред. Възнамерявам да стана. Ще идем ли на плажа да видим за какво можем да си поговорим?
Те отидоха на плажа, което беше мястото, където той започна да им говори за ангелите със златни бради, зелени крила и сандали а ла Д-р Шол.
— За делфините — каза Фенчърч мило и любезно.
— Мога да ви покажа сандалите — каза Уонко Нормалния.
— Чудя се дали знаете…
— Ще ви бъде ли приятно — попита Уонко Нормалния, — да ви покажа сандалите? Имам едни такива. Ше отида да ги взема. Те са произведени от компанията на Д-р Шол и ангелите казват, че те са особено подходящи за терена, нс който им се налага да работят. Те казват, че разработват концесия въз основа на някакво съобщение. Когато кажа, че не знам какво, това означава, че те казват „не, нали“ и се смеят. Е, както и да е, ще ги взема.
Докато той вървеше към вътрешността (или към външността, зависи от гледната точка), Артър и Фенчърч се спогледаха по учуден и леко отчаян начин, после и двамата вдигнаха рамене и лениво започнаха да си рисуват фигурки по пясъка.
— Как са краката ти днес/ — спокойно попита Артър.
— О’кей. Не се чувствувам толкова странно на пясъка. Или във водата. Водата ги докосва идеално. Просто си мисля, че това не е нашият свят.
Тя сви рамене.
— Какво мислиш, че има предвид той — каза тя, — под съобщение?
— Не знам — каза Артър, обаче спомена за един човек, наречен Прак, който му се смееше непрестанно, все още го ядеше отвътре.
Когато Уонко се върна, носеше нещо, което зашемети Артър. Не сандалите, те бяха напълно нормални сандали с дървена подметка.
— Просто си помислих, че ще ви се хареса да видите каза той, — какво носят ангелите на краката си. Само от любопитство. Между другото не се опитвам да докажа нищо. Аз съм учен и знам как се съставя доказателство. Но причината, поради която се наричам с името от детството си е за да си напомням, че един учен трябва да бъде точно като дете. Когато той види нещо, той трябва да каже, че го вижда, независимо дали ще си помисли дали го вижда или не. Виж първо, мисли после, провери после. Но винаги първо виж. В противен случай ще видиш само онова, което очакваш да видиш. Повечето учени забравят това. Ще ви покажа нещо да демонстрирам това, но по-късно. Е, и другата причина да се нарека Уонко Нормалния е че така хората ще ме мислят за глупак. Това ми позволява да кажа, че виждам нещо, когато го видя. Вероятно не можеш да си учен, ако си имаш наум, че хората те мислят за глупак. Както и да е, помислих си, че може да желаете да видите това.
Това беше нещото, от което Артър беше зашеметен, когато го видя да го носи, защото това беше един чудесен сребристосив стъклен аквариум, привидно еднакъв с този в спалнята на Артър.