Той клатушкайки се последва Артър към кухнята.
— Глупавите телефонистки постоянно питат откъде се обаждаш и когато се опитваш да им кажеш „Лечуърт“ ти казват, че тогава е невъзможно да си включен в тази линия. Какво правиш?
— Много черно кафе.
— Ох — Форд изглеждаше странно разочарован. Той окаяно огледа мястото.
— Какво е това?
— Оризов хляб.
— А това?
— Червен пипер.
— Виждам — каза тържествено Форд и остави двете неща, едното върху другото, но така, като че ли не балансираха правилно така че той размени местата им и като че ли се получи нещо.
— Малко забавяне от разстоянието — каза той. — За какво говорех?
— За нетелефонирането от Лечуърт.
— Не. Обясних това на дамата. „Зарежете Лечуърт — и казах, — ако така искате. Всъщност се обаждам от космически търговски кораб-разузнавач на Сириуската Кибернетична Корпорация, който в момента се движи със субсветлинна скорост по маршрут между звездите, познати във вашия свят, обаче не непременно и от вас, скъпа лейди — казах «скъпа лейди»“ — обясни Форд Префект, — защото не исках да я запозная с мнението си, че тя е невеж кретен.
— Тактично — каза Артър Дент.
— Точно така — каза Форд, — тактично.
Той се намръщи.
— Забавянето от Космоса — каза той, — е много лошо за подклаузите. Отново ще трябва да ми помогнеш — продължи той, — като ми напомниш за какво говорех.
— „Между звездите“ — каза Артър, — „познати във вашия свят, обаче не непременно и от вас, скъпа лейди, като…“
— Плеяди Епсилон и Плеяди Зета — заключи триумфиращо Форд. — Този шеговит разговор е доста газиран, нали?
— Заповядай кафе.
— Благодаря, не искам. „И причината — казах аз, — поради която ви безпокоя, вместо просто да телефонирам директно, както мога, защото притежаваме доста сложни телекомуникационни апаратури тук, на Плеядите, мога да ви кажа, е защото идиотският син на един звезден звяр, който пилотира този син на звездночудовищен космически кораб, настояваше да се обадя през централата. Можете ли да повярвате това?“
— И можа ли?
— Не знам. Затвори — каза Форд. — Е! Какво си мислиш внимателно попита той, — че направих след това?
— Нямам представа, Форд — каза Артър.
— Жалко — каза Форд, — надявах се че ще можеш да ми припомниш. Наистина мразя тези момчета, знаеш ли. Те наистина са влечугите на Космоса, мотаейки се из небесната безкрайност със своите боклучени малки машинки, които никога не работят нормално, или ако го правят, изпълняват функции, които никой нормален човек няма да изиска от тях, и — прибави свирепо той, — бипкат, за да ти кажат, че са изпълнили това!
Това беше напълно вярно и беше много почтена гледна точка, широко разпространена от правилномислещи хора, които всеобщо са разглеждани като правилномислещи хора поради простия факт, че поддържат тази гледна точка.
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ в момент на поносима яснота, която е почти уникат сред настоящите пет милиона деветстотин седемдесет и пет хиляди петстотин и девет страници, казва за продукт на Сириуската Кибернетична Корпорация че „е много лесно да бъдеш заслепен от съществената му непотренност, от чувството на удовлетворение, което изпитвате, когато изобщо го накарате да проработи.
С други думи — и това е солидният като скала принцип, на който е базиран целият галактически успех на Корпорацията, и цепнатините в основния дизайн на изделията са напълно скрити от пукнатините на повърхностния дизайн.“
— И този човек — изрева Форд, — беше на път да продава още от тях! Петгодишната му мисия беше да намира и да проучва странни нови светове и да продава напредничави Музикозаместителни системи на тяхните ресторанти, асансьори и винарни! Или ако все още там няма ресторанти, асансьори и винарни, изкуствено да ускоряват развитието на цивилизацията им, докато не си направят! Къде е това кафе?
— Изхвърлих го.
— Направи още. Сега си спомних какво направих след това. Спасих една цивилизация, тъй като я познаваме. Знаех, че беше нещо такова.
Той решително влетя обратно във всекидневната, където като че ли продължи да си говори, като се препъваше в мебелите и издаваше бибипкащи звуци.
Две-три минути по-късно, носейки търпеливото си лице, Артър го последва.
Форд изглеждаше изумен.
— Къде беше? — попита той.
— Прaвех кафе — каза Артър, като все още беше със спокойното си лице. Той много отдавна беше проумял, че най-печелившия начин успешно да стоиш в компанията на Форд е да си имаш голям запас от много спокойни лица и да си ги слагаш през цялото време.