— Маддракс би трябвало да изпита вярата си — подхвърли идеята Маатин, като измери Мат с изпитателен поглед. — Трябва да бъде готов да приеме волята на Вудан и да прогони от сърцето си всяко съмнение.
— Ах, да — рече Мат със злобно ухилване. — И ако не успея да го сторя, тогава ще кацна на кладата ли?
— Кой ти е разказал за това? — попита остро монахът.
— Един поклонник — отвърна Мат, запазвайки пълно присъствие на духа. Всъщност искаше само да бъде по-саркастичен, а сега явно улучи право в целта. — Каза, че волята на Вудан била всички еретици и неверници да бъдат изгорени продължи той.
Маатин издържа на ледения поглед на Мат.
— Е, волята на Вудан е велика — каза. — Не е наша работа да я обсъждаме.
— А, така ли? — Мат сграбчи за яката човека от ордена и го дръпна към себе си. — Тогава сега ме чуй — изръмжа му. — На тази Земя съм от много по-дълго време, отколкото някой от вас може да си представи. Познавам цялата свинщина, вършена в старите времена, а вие сте на път да повторите всички грешки. Нищо не сте научили и не сте станали нито на йота подобри. Все още убивате в името божие! Не знам какво става на това място. Знам само, че тук нещо страшно смърди и аз ще го разкрия. Разбра ли ме?
— Не знам за какво говориш — отвърна хладно монахът.
— А, така ли? Тогава ми кажи, Маатин: Къде е Лакан? След пристигането ни вече не го видях. И къде е Аруула? Знам, че не ме е напуснала току-така. И тъй, къде е?
Монахът преглътна с усилие, изви се в яката хватка на Мат. За момент изразът на лицето му беше странно отнесен. После чертите му отново се проясниха.
— Слаба е вярата ти — констатира тъжно той. — Не мисля, че си достоен да останеш в Етера.
— И не мисля да го сторя — отвърна Мат. — Откровено казано, не ми е притрябвал вашият рай. Всичко, което искам, е Аруула.
— Тогава иди да я посетиш — отговори кратко монахът. Убеди се сам, че съм казал истината.
— Къде? — попита Мат.
— Твоята спътница беше призована от Вудан — отговори Маатин, — също като Лакан. Двамата постъпиха на служба при него, за да му принадлежат завинаги.
— Какво ще рече това?
— Лакан постъпи в нашия орден. Вече се готви да приеме посвещението си.
— А Аруула?
— Реши да постъпи в Дома на жените. Там ще я подготвят за служителка на Вудан и в бъдеще ще изпълнява длъжността си в къпалнята.
— Това не е истина!
— Понякога истината е болезнена, брате — отвърна сладникаво-патетично монахът, — трябва да се явиш пред нея. Аруула избра по-различен път от твоя.
— Къде мога да я намеря?
— В Дома на жените. — Маатин посочи към улицата, малко по-нататък, където се издигаше великолепна барокова сграда. Старата мюнхенска резиденция…
Мат остави монаха. Без да каже нито дума повече, обърна се и тръгна към разкошната сграда, чиито златисти орнаменти блестяха на яркото слънце.
Дали там щеше да намери Аруула?
И ако я намери, какво ли щеше да му каже? Че дружбата им е била една заблуда?
„Дружба…!“ — Мат поклати глава. На кого ли ще ги разправя тези. По дяволите, той обичаше Аруула и ако тя го напуснеше, не би могъл да го понесе!
Чу се глух тътен, когато дървената врата се затвори зад него. Шумът и деловитостта на улицата останаха отвън, Мат беше обгърнат от тишина и хладен мрак.
При него дойде млада жена с лъчезарна усмивка на красивото си лице. Дългата й червена коса се спускаше почти до хълбоците й. Ефирно тънка, почти прозрачна туника обгръщаше стройната й фигура.
— Какво мога да направя за теб, брате? Това място е отредено за вярващите сестри.
— Зная — отвърна Мат. — Бих искал да говоря с Аруула. Тя тук ли е?
— Така е — отговори тайнствено червенокосата. — Но не съм сигурна дали ще иска да разговаря с теб.
— Аз съм напълно сигурен в това — изръмжа Мат. Търпението му взе да се изчерпва.
Младата жена видя решителния израз в лицето му и сигурно разбра, че е невъзможно да го отпрати.
— Тогава ме последвай — рече тя и през великолепното фоайе придружи Матю до огромна градина с пищна зеленина, обградена от украсена с фрески и картини покрита галерия.