— Свалете ми шлема — предложи Мат.
Русият даде знак с глава на ниския на име Валдер. Той застана пред Мат, развърза ремъците под брадичката му и смъкна кожената шапка от главата му. Гледаше слисано шапката — русата плитка се люлееше от отвора на задната страна на шлема.
— Под тези неща нося собствените си дрехи, ако искате, проверете — каза Мат. — Обезвредих едного от тях и облякох дрехите му, за да мога да се промъкна в лагера, без да ме забележат.
Вратата се отвори. В помещението влезе мършав мъж с черна наметка. Дяволитото му лице беше с нос като патладжан. Червеникавите му очи направиха впечатление на Мат. Мазната си, сива коса носеше завързана на тила на кок. Под наметката беше облякъл охреножълт костюм. Според Мат човекът беше около петдесет-шейсетгодишен. Изглеждаше симпатичен и интелигентен.
— Идваш тъкмо навреме, Мауриц — каза русият. — Пленникът твърди, че не е един от северните мъже. — Посочи шлема с плитката в ръцете на Валдер и оръжията, които бяха на масата. — И говори доста добре езика ни.
Човекът на име Мауриц разгледа всичко внимателно. Със скръстени ръце застана пред русия. Умните му, червени очи се плъзнаха от петите на Мат до русата му коса.
— Кой си ти?
Какво трябваше да му каже Мат? Че е бил в стратосферен реактивен самолет, за да наблюдава обстрел с междуконтинентални ракети на комета на име „Кристъфър-Флойд“? Че тази акция се е състояла дори преди по-малко от половин година, но въпреки това междувременно са изминали няколко столетия?
„Това няма да го разберат никога.“ — помисли си Мат. И избра по-просто решение.
— Идвам от далечна страна — каза той. — Много далеч оттук, така че сигурно никога не сте чували за нея. Във вашата част на света ми дадоха името Маддракс. Воините, които наричате „северни мъже“, убиха мъже и жени, които… — Той се поколеба. — … които живеят в същата област на света като мен. И взеха в плен една жена. За да я освободя, се промъкнах в лагера. Но пред нейната палатка стояха твърде много стражи. Повече от това оръжие не успях да взема. — Посочи лъчевото оръжие.
Русият очевидно все още не желаеше да се раздели с недоверието си, но мъжът на име Мауриц, изглежда, повярва на Мат. Пристъпи до него.
— Как дойде тук?
Мат отново помисли. Избра полуистината.
— С машина, която се нарича „огнена птица“ — рече той. Разказа им за принудителното приземяване в Алпите, за неколкомесечното пътуване насам и че търси другарите си. Също и затова, че спътницата му Аруула го чака навън в руините.
Непрекъснато го отрупваха с въпроси. Какво било довело него и другарите му в тази част на света, защо разбирал езика им и така нататък. След това започнаха да го разпитват за положението в лагера на северните мъже. От този момент нататък знаеше, че недоверието на русия се е стопило.
Пред отворите на прозорците се зазоряваше, когато го развързаха. Мат разтри китките си. Валдер му подаде ножа. А после и лъчевото оръжие.
— Обясни ни тръбата — поиска русият. В хода на разговора Мат узна, че се казва Лодар и че е най-главният в града, който хората наричаха Лаабзиш.
Мат за пръв път разглеждаше оръжието на светло. Не беше особено голямо. Повдигна го с ръка, за да види колко е тежко. Сивият материал, от който беше направено, не тежеше много. Според Мат — два килограма и половина. В основната си част се състоеше от голяма колкото юмрук сфера, от която стърчеше дълга трийсет сантиметра тръба, състояща се от три, пъхнати една в друга десетсантиметрови цеви. Всяка от тях беше с различен диаметър. Предната част беше дебела най-много десет милиметра. Стърчеше от средната, чийто диаметър стигаше едва петнайсет милиметра и от своя страна беше пъхната в задната, която пък беше с диаметър около двайсет милиметра. Тази най-яка част от тръбата се сливаше фуниеобразно с формата на сферата.
Мат се питаше дали тръбите могат да се прибират една в друга. Опита, но не помръднаха.
— И аз самият не познавам това оръжие — каза. От долния полюс на сферата стърчеше кръгла скоба. Минаваше първо на разстояние педя под ъгъл деветдесет градуса надолу, после изтъняваше и се извиваше от сферата в посока към края на предната тръба. Там и на вертикалната част, непосредствено под сферата Мат откри жлебове на ръкохватка и клавиатура, по-малка от човешки пръст.