— Превързахме я, но продължава да кърви вътрешно. Само едно нещо може да спаси тази курва — хирургия.
— Да… — Стив нави дрехите й и ги сложи като възглавница под главата й, после я зави. Докосна леко челото й, после стана и отведе Малоун настрана.
— Трябва да поговорим.
— Какъв е проблемът?
Стив се поколеба. След видяното трябваше да подбира думите си внимателно. Ако не започнеше както трябва, можеше да умре, преди да има време да обясни.
— Това беше „Скайхок Марк Ту“. Видя ли червените краища на крилата? Това означава, че са от „Ред Ривър“.
Малоун го изгледа недоверчиво.
— Откъде знаеш толкова много за „Скайхок“.
— Бях планерист… забрави ли? Един съвипускник ми показа такъв самолет на попътната станция Пуебло. Преди да изпадна в беда. Излязохме късметлии. Летецът може да не е имал повече патрони. Но той ще се върне… също и приятелите му.
— В такъв случай по-добре да се махаме.
— Аз не. Аз оставам.
— С тази курва? За какво, по дяволите? С нея е свършено, амиго. Терминада.
— Грешиш. Тя ще оживее. — Стив отведе Малоун настрана. — Ще я кача на ешелона.
— Ще се върнеш? — попита невярващо Малоун.
Беше добър, в това нямаше никакво съмнение. Но пък имаше дълги години практика…
— Това е единственият й шанс — каза Стив. — Ешелонът е на по-малко от петдесет мили от нас и на него има полеви хирургически екип и операционна.
Малоун посрещна думите му със сух смях.
— И какво от това? Сериозно ли мислиш, че ще си губят времето да спасят една дивачка… дори и такава красавица като нея?
— Ще я спасят. Тя е много важна.
— Добре, съгласен съм. Но откъде знаеш…
Стив понижи глас.
— Вече са тръгнали.
Малоун присви очи.
— По дяволите… Разбрах те още първия път. Ти наистина си шибан фед!
И посегна към пистолета си.
— С това ставаме двама, компадре. Но тъй като бях нов, ми трябваше време, докато науча твоя номер.
— Хм… — Малоун отпусна ръката си.
Стив вдигна ръка и натисна малкия предавател, скрит под кожата зад лявото му ухо. Леко натискане и отпускане беше достатъчно да предаде кодиран в морзова азбука сигнал ХГ-ФР.
Малоун се почеса по врата и изпрати своя позивен сигнал Х-СА. Апаратът на Стив — голям колкото батерия за кварцов часовник — преобразува серията от точки и тирета в звук директно във вътрешното му ухо.
След това ренегатът разкри пълното си кодово име: „Хай Сиера“.
— Какво знаеш?
— Толкова, колкото пожелаеш ми кажеш.
„Внимавай, Стив. Този кучи син е много потаен…“
Малоун посочи с палец към Кадилак. Мютът тъкмо беше започнал да идва на себе си.
— Той също ли е в списъка на поръчките ти?
— Да. Но трябва да остане тук, за да ми помогне да събера останалата част от партидата. Разбра ли?
— Разбрах. Мога ли да помогна с нещо?
— Да. Имаш ли морфин?
— Вече й бихме инжекция.
— Имам предвид него.
Малоун го погледна изненадан.
— Но това са само драскотини! За да започне един мют да крещи, трябва да му откъснеш ръка или крак и дори тогава повечето от тях само пъшкат. Като гледам колко си близък с тези двамата, мислех, че това ти е известно.
— Не заради това те попитах. Всичко ще стане много по-лесно, ако той е упоен, докато го отнесете оттук.
— Е, той може да преглъща, така че ще му дадем малко клауд найн. — Малоун извика Гриф, извади от чантата за първа помощ плик с хапчета и му каза да даде на Кадилак двойна доза.
Клауд найн, стандартно болкоуспокояващо, раздавано от Федерацията под формата на таблетки, беше направило по-поносим живота на татко Джак през последните години.
Стив гледаше неподвижното тяло на Клиъруотър. Знаеше ли тя какво ще се случи? Това ли имаше предвид, когато беше прошепнала „Имаме толкова малко време“?
— Та казваш…
Стив излезе от унеса си.
— А?
— Дивакът. Да го отнесем… къде?
— При племето му. То се намира около реперна точка Каспар, Уайоминг. Ако тръгнете по Северна Плат…