Фей Йен прие намека, изправи пи па в скута си и след миг на съсредоточаване засвири. Този път беше песен, която никой от тях не бе чувал досега. Странна, меланхолична мелодия. Докато свиреше, тя пееше с нисък контраалт:
Ли Юан не откъсваше очи от нея. Усети, че е омагьосан от песента, пронизан от болката, изписана на лицето й и смаян от това, че никога досега не беше чувал да пее — дори не се беше и досещал, че притежава такъв талант. Когато свърши и лютнята замлъкна, той погледна към Цу Ма и забеляза, че тангът седеше, свел глава, здраво вкопчил длани една в друга, сякаш обзет от голяма скръб.
Цу Ма вдигна поглед — сълзи замъгляваха очите му, гласът му беше тих.
— Беше прекрасно, лейди Фей. Може би най-прекрасното нещо, което някога съм чувал.
Фей Йен гледаше надолу, опряла леко пи па на гърдите си; цялото й тяло беше приведено напред, сякаш с песента бе изляла всичко от себе си. Леко кимна с глава в знак на благодарност, после се изправи, поклони се на Цу Ма и на съпруга си, извърна се и отново влезе в пагодата.
— Е… — обади се Цу Ма, вперил поглед в Ли Юан. — Какво да кажа, приятелю? Тази вечер ми оказахте голяма чест. Говоря сериозно.
— И аз, Цу Ма. Ще запомним тази вечер. Цу Ма се облегна назад.
— Вярно е. — Той потръпна, после като че ли отново дойде на себе си и се усмихна. — Но хайде, аз пренебрегвам госпожица Ву! — той се обърна към Ву Цай и усмивката му се разшири. — А вие свирите ли на нещо, прекрасна госпожице?
Ли Юан се усмихна — разбра, че Цу Ма му намеква да отиде при жена си. Поклони се на гостите и се отправи към пагодата. Но Фей Йен я нямаше вътре. Той постоя известно време в празната зала намръщен — чуваше се само смехът от терасата. После я чу — викаше го тихичко от дъното на пагодата.
Отправиха се към мостчето — ръката му обгръщаше шията й, мъничкото й телце се притискаше топло и силно към него. Нощта ги обгръщаше — мека, тъмна и успокояваща — но на терасата нямаше никого, в пагодата — също. Ли Юан се огледа озадачено, после замря — нещо изпляска във водата наблизо.
Той приклекна, за да посрещне опасността.
— Мини зад мене, Фей Йен! — прошепна той тихо, но настоятелно и измъкна кинжал от ботуша си.
В мрака току пред тях се разнесе гръмовен смях — плътен, дълбок, пълен с топлина. Ли Юан се отпусна. Беше Цу Ма.
— Богове! Какво правиш?!
Цу Ма се приближи и фенерите го осветиха. Водата му стигаше до гърдите, от челото му се спускаха мокри кичури.
— Плувам — отвърна той. — Прекрасно е. Водата е много по-топла, отколкото си мислех.
— Ами госпожица Ву? Да не би да се е прибрала?
В отговор отляво се разнесе плисък и последва нов взрив от смях.
— Ей, вие двамата, идвайте и вие! — извика тя. — Великолепно е!
Ли Юан се огледа озадачено.
Цу Ма го забеляза и се разсмя.
— Ако търсиш дрехите ни — в лодката са. Беше идея на госпожица Ву. Тя ми каза, че в езерото има риба, и аз реших сам да проверя.
— И има ли? — беше Фей Йен. Бе застанала до Ли Юан и гледаше към Цу Ма. Той се изправи във водата — широката му мокра гръд блестеше на разноцветната светлина.
— Само една змиорка — отговори Ву Цай и се приближи. Голите й рамене изпъкваха над водата. — Една доста вдървена малка змиорка…
— Ву Цай! — запротестира Фей Йен, но дори и Ли Юан вече се смееше.
— Казват, че богът Кун-Кун, донесъл Големия потоп, е бил змиорка — обади се Цу Ма и плисна вода по гърдите и ръцете си, сякаш се миеше. — Огромна змиорка. Но вижте, вие двамата, ако няма да идвате при нас, то може би ние трябва да дойдем при вас. Ли Юан… би ли се извърнал, докато госпожица Ву излезе и си намери дрехите?
— Разбира се… — Ли Юан се извърна и дочу кикота, който се разнесе зад гърба му, щом Фей Йен отиде да помогне на братовчедка си.
— Готово — обади се след малко Ву Цай. — Вече можете да се обърнете, принц Юан.