Церемонията не се доближаваше и на косъм до лукса на собствената й сватба. Беше ли по-хубава?
Кейт бе погълната от усилената работа в редакцията на „Лъки“, от щастливата, изтощена атмосфера в апартамента на Емили и Пол. Тя прекарваше там колкото се може повече време, като се измъкваше от официални вечери, тръгваше си по-рано от партита, отменяше часовете си за маникюр или пазаруване — всички дребни неща, с които Маркъс искаше тя да запълва дните си.
Но винаги се стараеше да се оправи към къщи навреме, за да бъде готова, облечена в някоя малка официална рокля и дизайнерски обувки, когато съпругът й се върне.
Защото Емили беше права. Сега Маркъс беше нейната работа.
Тя го утешаваше и го ласкаеше. Разпитваше го как е минал денят му. Това беше лесно, тъй като той не се интересуваше от нейния. Правеше й комплименти за тоалета, косата, тялото. Кейт откри, че той често е изпълнен с напрежение, навито вътре в него като пружина. Тя се стараеше да го успокои — като го водеше горе, любеше го, опитваше се да го изненадва, гледаше да поддържа разнообразие. Маркъс поне оценяваше усърдието й. Кейт се опита да отхвърли тревожното си усещане, че той я харесва повече, след като бяха свършили и тя се обличаше внимателно с някой от новите си важни тоалети, с ослепителните бижута и с косата си като от реклама на шампоан и се подготвяше да се отправят към някоя светска вечеря или благотворителен бал, където да бъде най-сексапилната съпруга сред всички.
За Маркъс беше жизненоважно да поддържа правилния имидж. Кейт знаеше, че никога не бива да пие повече от една-единствена чаша вино; че трябва да заслепи всички мъже, без да флиртува с никого от тях; че задачата й е да очарова съпругите, но само малко, защото съпругата на Маркъс Броудър всъщност не беше предопределена да върши тежката работа. От хората се очакваше да идват при нея. Така виждаше Маркъс себе си. И Кейт отразяваше това. Тя се приспособяваше. Беше умна, дръзка, секси по един изтънчен начин. Клюкарските рубрики ги споменаваха само с положителни отзиви. Най-сексапилната двойка в града. Прелестната Кейт Броудър, Кралица на „Форбс 400“. Любимката на светското общество. Писаха за тях във „Венити Феър“, „Вог“ и дори в „Ню Йоркър“. И Маркъс Броудър беше щастлив.
И го показваше. Кейт започна да получава подаръци. Един ден, когато беше в СПА центъра, докато й правеха масаж с горещи камъни и тя се унасяше отпуснато от удоволствие, служителят прие в помещението една жена — куриер от „Тифани“ която носеше огромна кутия, съдържаща удивителна диамантена огърлица. Друг подарък беше мистериозният уикенд, когато Маркъс й каза да си приготви багаж за горещо време, след което отлетяха за частния остров Некър24 само за вечеря. Или картината на майстор от школата на Тициан, която й купи за рождения ден за нейно най-голямо удоволствие. Когато градът бе скован от първия зимен студ, той й подари кожено палто от сребърна лисица. Ако се наложеше да си мръдне пръста, то беше само за да й направят маникюра.
А в леглото Маркъс беше търпелив, внимателен. Той я целуваше, ближеше и милваше. Стараеше се тя да свърши, а ако не успееше, Кейт се докосваше и се погрижваше за това. Разбира се, нямаше нужда да се споменава, че Маркъс задължително трябваше да свърши. И той искаше да прави секс с нея всеки ден. А тя не се оплакваше. Това беше негово заслужено право, след като се грижеше за нея по почти всеки възможен начин.
Имаше само един мъничък, дребен недостатък.
Кейт не беше щастлива.
Тази мисъл продължаваше да изниква в главата й и тя продължаваше да я прогонва. В края на краищата идеята беше нелепа, нали? За нея се грижеха, глезеха я, гледаха я, уважаваха я. Беше обект на завист за всяко момиче в града. Изглеждаше великолепно, имаше всичко, което можеше да пожелае, дори неща, за които не си бе и помисляла. И умен, красив, амбициозен съпруг. Майка й би се пръснала от гордост, ако можеше да види дъщеря си. Нима имаше нещо, което можеше да не харесва?