Леле, Жаки не си губеше времето, нали? И задаваше точните въпроси.
— И кой командва? Ти или той?
Бузите й пламнаха, но Кейт нямаше основателна причина да й затвори. А и нали именно заради това искаше госпожица Молтрано да работи за тях, каза си. От нея би излязъл страхотен прокурор. Въпросите й попадаха право в целта и изтръгваха онова, което човек най-малко искаше да каже.
Жаки беше последният човек за днес, на когото се обади Кейт и когото искаше на всяка цена. Тя щеше да бъде суперзвездата на списанието и би могла да го изстреля към върха.
Кейт преглътна гордостта си. Да става каквото ще.
— Той командва — призна тя. — Аз съм главен редактор. Мога да уволня всички, но той може да уволни мен.
— Допълнителна клауза?
— Да. Каквато ще имаш и ти, ако подпишеш с нас.
— Не знам, скъпа. — Провлеченият тон на Жаклин не заблуди никоя от двете, че е настъпил деловият край на разговора. — В момента съм доста популярна. Получавам шестцифрена заплата, имам най-доброто пенсионно осигуряване. Плащат ми храната и пиенето, канят ме на всички партита. Можеш ли да ми предложиш повече?
— Не мога да ти предложа нещо по-добро, а само същото. — Кейт затвори очи с надежда да не се наложи да се разправя с Ейбрамс за това. Но Жаки беше единствената, на която си заслужаваше да платят същото, което й плащаха от другите по-богати издателства. — Но ще публикуваме статиите ти, всички до една. Без цензура. С името ти под тях — с големи букви. Жаки, ти ще си като новия Удуърд и Бърнстайн36, само че облечена в умопомрачаваща рокля. И ще ти доставям нов чифт обувки на „Джими Чу“ всеки месец.
Жаки се засмя.
— Имаш стил. Ще ти кажа какво, скъпа — мисля, че имаме сделка. Ако ми уредиш вечеря с Дейвид Ейбрамс. Само двамата. О, и искам клауза в договора, която ми разрешава да напусна след шест месеца, ако списанието не се продава. Знаеш, че наемите струват маса пари в този град.
Кейт въздъхна.
— На мен ли го казваш? Да — за клаузата, не — за Дейвид Ейбрамс. Не съм му сводница.
— Не си му сводница! Искаш да кажеш, че си го пазиш за себе си ли? Признай си, той ли е следващият в списъка ти? Маркъс Броудър 2. Продължението? А по всички редакции се говореше, че Кейт Фокс се е променила.
Кейт се изуми от прямата нападка.
— Не, по дяволите — отвърна прекалено бързо. — Той е надут и самонадеян, ако искаш да знаеш, и не бих излязла с него, дори да е последният неженен мъж в Манхатън.
Това беше вярно. Нали? Тя не искаше повече да си има работа с Дейвид Ейбрамс извън офиса.
— Огледай се, скъпа. Той е последният неженен мъж. Имам предвид сред тези, които все пак имат някакви пари.
— Е, добре. — Боже! Щеше да й обещае каквото и да е, само да приключеше този разговор.
Докато по дланите й избиваше лека пот и навлажняваше слушалката, Кейт се замисли над проблема. Тя наистина съжаляваше за грешката си, за малкото подхлъзване с Дейвид Ейбрамс. Искаше тази работа, искаше „Лъки“ да потръгне, искаше втори шанс в живота си. И да се отърве от Ейбрамс… интуицията й подсказваше, че това е добър ход. Ейбрамс беше опасен, опасен за нея. Ако продължеше да я притиска, тя отново можеше да се пречупи.
Коравосърдечната Жаки Молтрано й предлагаше изход. По дяволите, трябва да бъдеш твърда, каза си Кейт. Тя се помъчи да си представи банята за гости на Дейвид, обзаведена специално за жени. Липсата на обвързване, лесните момичета. Той беше лошо момче. Освен това можеше да се справи с Жаки. И тъй като Жаки ясно даде да се разбере, че се интересува само от пари… да, те се заслужаваха един друг. Уреждането на Дейвид с Жаки беше сексуалният еквивалент на разкаян алкохолик, изливащ в мивката всичките си скрити бутилки уиски.
Положението им й напомняше на това на християните и лъвовете в Колизеума. И тя не беше сигурна кой кой е. Важното беше, че щеше да се отърве от едно голямо, лошо изкушение.
— Ще ти уредя среща с него — съгласи се тя. — Една вечеря, това е всичко, което мога да ти обещая. Но не и преди да си подписала договора.
— Изпрати ми го утре. Заедно с бележка, в която е упоменато мястото на резервацията ни. Ще бъде забавно — каза Жаклин мило. — Да работя и за двама ви.
— Ще работиш само за мен. Аз съм редакторът.
— Разбира се, Кейт, както кажеш. Сигурна съм, че с Дейвид можем да обсъдим всичко това на вечерята. Ще говорим утре. Чао!
36
Боб Удуърд и Карл Бърнстайн — американски разследващи журналисти от вестник „Уошингтън пост“, известни със значимите си репортажи по скандала „Уотъргейт“. — Б.пр.