— Боже мой! — Жаклин Молтрано я погледна с нещо близко до благоговение. — Това всъщност може и да свърши работа. С удоволствие бих комбинирала лика на съдия Сотомайор40 на корицата заедно с някой супермодел. А Робърт Патинсън41…
— Тогава да се захващаме — Кейт плесна с ръце. — Това е събитие. Всеки брой е събитие. Не се застояваме на едно място и не ние звъним по телефоните.
Тя насърчаваше екипа си да дава всичко от себе си. Стилистите работеха до късно нощем. Всеки ден се събираха на съвещания, където обменяха идеите си. Кейт оглеждаше всеки материал, всяка статия. Когато Жаклин Молтрано поиска да изобличат Рик Касъл, кандидата на демократите за заместник-губернатор, Кейт не мигна.
— Прави се на много благочестив по отношение на връзките си — заяви Жаки, като влезе в кабинета й. — Само че си пада по салоните за масаж. В Бостън. Лети извън града през уикенд. Урежда се с момичета — винаги извън града, извън щата. Когато е бил член на законодателния съвет, се е забавлявал заедно със свои колеги.
Кейт примигна.
— Разполагаш ли с доказателства?
— Интервюта с момичетата. Един кадър от скрита камера. Много е размазан. Не знам колко е законно.
— У теб ли е?
— „Венити Феър“ се бояха от законите за клеветата. И въпроса за поверителността.
— Така ли? Защото аз не се боя. Можеш да я публикуваш, Жаки. Ако той започне да опява за скритата камера, ще се позовем на Първата поправка относно обществения интерес. — Кейт едва не потри ръце. — Кое е най-лошото, което може да се случи? Ще му платим обезщетение, а историята ще предизвика небивал интерес. Ще си струва дори и само заради маркетинга.
Звездната й журналистка се усмихна.
— Смятах, че ще искаш да го потулиш.
— Казах ти. Нищо не потулвам.
Жаклин отметна тъмната коса от очите си. Днес беше по-привлекателна от всякога, облечена в тъмносиня рокля „Азедин Алая“ и ботуши на платформа „Гучи“, с тясно сако на „Кавали“ в тъмносиньо и висящи секси обеци от лунен камък на „Хаус Масо“. Стройната й външност фокусираше вниманието върху впечатляващите й извивки и безкрайните крака; но на грима си не бе отделила толкова време — само опушени сенки и наситен руж по привлекателната й маслинова кожа.
— Но сте правили дарение за кампанията му.
— Да. И то много пари — сви рамене Кейт. — И какво от това. Той е лицемер. А и списанието идва на първо място. Ето какво, хрумна ми страхотна идея. — Тя щракна развълнувано с пръсти. — Ще помолим Кейт Хъдсън да се снима за корицата заедно с приятеля си Мат Белами42 от „Мюз“.
— О, да. Те са великолепни.
— Да се надяваме, че ще се съгласят. Когато го уредя, можеш ли да помолиш този тип също да се снима?
Жаклин едва не подскочи от мястото си.
— Това е гениално, да му се не види. Той е пълен егоцентрик, ще го направи, без да се замисли.
— Знам. — Кейт се ухили. — И ще го щракнем за корицата на броя, който ще съсипе кариерата му.
— Ти си зла — възхити й се Жаки.
Кейт се поклони.
— Опитвам се.
Да, помисли си тя. Беше невероятно — цялата тази история и начинът, по който осъществяваха намеренията си…
Те поставиха лика му на корицата и броят се превърна в национална новина и се изкупи навсякъде. Следващия месец Кейт пропусна разобличаващите статии и записа интервюта с трите звезди от корицата… един губернатор в президентските първични избори, млад супермодел с мания по астрологията и оттеглил се от сцената актьор, носител на „Оскар“, който се завръщаше на екран с новия си филм.
Разговорът се получи много весел и неочакван.
Този брой също се изкупи напълно.
„Лъки“ утрои базата си от абонати. Удвои таксите за реклами. Започнаха да отклоняват рекламодатели. Всяка модна марка в Америка отчаяно искаше да намери местенце при тях и Кейт успяваше всеки път да запази списанието свежо и различно.
За деветдесет дни тя преобърна Ню Йорк с главата надолу.
Кейт Фокс беше новото име в бранша. И й харесваше.
Единственият проблем беше, че животът й се изчерпваше с това. Тя се поддържаше заета — много заета — от сутрин до късна вечер. Когато най-после си тръгнеше от поредното парти, откриване или модно ревю, на които бе отишла, и се прибереше обратно вкъщи, обикновено вече бе станало единайсет часът. Време беше за лягане, тъй като сутринта щеше да става рано, за да тича.