„За всеки, който се интересува:
Приложени тук ще откриете факти за едно събитие, състояло се в първата година на последното десетилетие от второто хилядолетие след раждането на Иисус Христос. То ознаменува петдесетия рожден ден на любимата ми талантлива съпруга Джил Кременц, датата е 19 февруари 1990 година, понеделник. На този ден в «Зелената таверна» в Сентръл Парк, остров Манхатън, бе дадена официална вечеря за около петдесет нейни приятели и роднини.
Дъщеря на Вирджиния и Уолтър Кременц, Джил е родена на същия този остров, но израсва в Мористаун, Ню Джърси. В деня на нейното раждане аз съм абитуриент в гимназията «Шортридж» в Индианаполис, а същата есен ми предстои да се запиша в Корнелския университет, специалност химия. Пърл Харбър ще бъде бомбардиран, когато аз съм на деветнайсет, а на нея няма да й достигат някакви си два месеца, за да навърши две…
На петдесетгодишна възраст Джил изглежда и се държи като идолизирана наследница на огромно състояние, която не е на повече от трийсет и две. На практика тя е посещавала едни и същи частни училища и колежи с богати наследници, но самата Джил никога не е била такава. На петдесет притежава само това, което е спечелила като фотограф и автор на детски книги (най-известната между които е «Много млада балерина»), както и на книги, които третират тежките стресови състояния у децата (тук ще посоча заглавието «Как се чувстваме при смъртта на някой от родителите ни»).
Запознахме се през 1970 година, по време на репетициите на пиесата ми «Честит рожден ден, Уанда Джун» в «Театр дьо Лис» в Гринич Вилидж. На този етап от живота си Джил вече е обиколила света, станала е първата жена-щатен фотограф на голям нюйоркски ежедневник — «Хералд Трибюн», прекарала е цяла година в Южен Виетнам в разгара на войната, публикувала е един истински етнографски шедьовър: фотоалбумът «Чернокожо момиченце расте в аграрния Юг», посветен на една от любимите й учителки, която всъщност е самата Маргарет Мийд. Същевременно трябва да посочим, че тя съвсем не живее в Бъкингамския дворец — апартаментчето й се намира в една сграда на Първо авеню, малко оттатък Петдесет и четвърта улица. Отдолу има магазин за деликатеси, а до четвъртия етаж трябва да се качва пеша, понеже няма асансьор.
Веднъж ми спомена за някакъв обожател, когото изпуснала, просто защото десет минути след изкачването на стръмните стълби не можел да си поеме дъх. Предполагам, че е имало и други такива.
Джил е родена на границата между зодиите водолей и риби. Родените под тези знаци са добри, но мързеливи плувци, които предпочитат водата пред виното. Но най-характерната зодиакална особеност при нея е начинът, по който разграничава патриархалните нрави в тази страна от Движението за женски права. Осъзнаването на тази особеност съвпада по време с узряването й като жена. По тази причина си позволява да се държи така, сякаш полът й е нещо нематериално, но това й създава доста проблеми, тъй като е изключително привлекателна жена. Тя винаги държи да получава възнаграждение за труда си в размер, в който би го получил всеки мъж с нейните професионални качества. И в повечето случаи успява, въпреки забележките зад гърба й, че не се държи като дама…
Джил получава диплома от Мастърс Скул в Добс Фери, Ню Йорк през 1958 година. След което превръща в свой университет не само Манхатън, но и целия свят. Постига това, което иска, независимо от трудностите, изпречили се на пътя й. В началото е готова на всякаква работа, стига тя да й осигурява присъствие сред журналисти и издатели. Завършва един-единствен официален курс — този по антропология в Колумбийския университет.
Първият идол на Джил е Маргарет Бърк-Уайт, която поема всички рискове на мъжете-фотографи от списание «Лайф» и снимките й са не по-лоши от техните. Вторият идол е Маргарет Мийд, благодарение на която Джил се превръща не само в превъзходна фотожурналистка, но и в първокласен учен по обществени отношения. Това става далеч преди да се срещнем, но после тя е принудена да чака почти до петдесетгодишния си юбилей (аз също), докато най-сетне няколко на брой умни хора с академично влияние обръщат внимание на книгите й за младите американци под 16-годишна възраст и разбират, че малцина в тази страна познават проблемите на подрастващите така добре, както ги познава тя…