Между другото, видяхме сметката и на френското посолство…
Преди време Хенри Кисинджър — носител на Нобеловата награда за мир, препоръча бомбен килим над Ханой точно по Коледа. Но всички го смятат за сериозен, хуманен и мъдър дипломат. Аз също…
Албърт Швайцър — лекар, музикант и философ, ни учеше да изпитваме почит и уважение към живота. Той беше дълбоко убеден, че трябва да пазим живота дори и на най-незначителната гадинка, стига да е по силите ни. Днес това ни се струва отживелица, защото знаем, че много болести се причиняват от зловредни микроби. И самият доктор Швайцър положително е избил милиарди от тях. Защото е ставало въпрос за живота на пациентите му…
Ако тази вечер трябва да говоря за агонията на микробите в телата на пациентите на доктор Швайцър, по-добре да дойдат онези с белите престилки и да ме откарат направо в „Сейнт Елизабет“… Защото не само тук, в тази страна, а и по целия свят (включително и в Либия) хората са склонни да приемат, че едно въздушно нападение срещу група цивилни е нещо толкова незначително, колкото микробите в пациентите на доктор Швайцър и за него няма никакъв смисъл да се говори…
Много хора намират лекциите, а вероятно и книгите ми, за силно съмнителни. Не искам вие тук да бъдете изключение и по тази причина ще подхвърля (образно казано) няколко сочни мръвки в кашичката ви. Тоест, ще ви говоря като хладнокръвен Главнокомандващ.
— Трябваше ли да бъде бомбардиран Дрезден?
— Не.
— Трябваше ли Хамбург да бъде подложен на системни бомбардировки?
— Да.
— Трябваше ли да се бомбардира Хирошима?
— Питайте онези, които биха загинали, ако това не беше станало.
— Трябваше ли да бъде бомбардиран Нагазаки?
— Не.
— Трябваше ли да бъде многократно бомбардирано цивилното население на Ханой?
— Не.
— Трябваше ли да бъде бомбардирана Камбоджа?
— Не.
— Трябваше ли Либия да бъде атакувана по въздуха?
— Не. Това беше цирк.
— Трябваше ли да бомбардираме Панама Сити?
— Не. И това беше цирк.
— Благодаря за вниманието.
Пресата подмина без коментар тези прекрасни забележки, въпреки известността на автора. (Не се оплаквам, просто отбелязвам един факт.) Аз съм известен. Националният музей по аеронавтика и космонавтика също е известен. Запалителните бомби над Дрезден са добре известен исторически факт. Може би мислите, че тази комбинация би се сторила интересна на някой репортер. Сред публиката неочаквано се изправи непознат за мен и О’Хеър човек, който също бил военнопленник в Дрезден. Той потвърди, че казаното от мен е чиста истина. Съвсем близо до него седяха жена ми Джил и осиновената ми дъщеря Лили. Накарах 7-годишното момиченце да се изправи и го използвах като нагледен пример за онзи вреден микроб, какъвто се е оказала осиновената дъщеря на Муамар Кадафи. Микроб, който ние бяхме принудени да унищожим с оръжие — последна дума на техниката. Някой може би ще каже, че примерът ми не е особено подходящ, тъй като детето на Кадафи е било пеленаче, докато моята Лили скоро ще навърши осем…
По мое мнение не получихме вниманието на пресата (въпреки тълпите хора, които гледаха лекцията на телевизионни монитори във фоайето), защото във Вашингтон не приемат мнението на разни съмнителни цивилни с още по-съмнително образование относно употребата на нашите ВВС (независимо дали тя е уместна, или не). Те предпочитат да се вслушват в думите на доктор Хенри Кисинджър — носител на Нобеловата награда за мир. А след като всичко е казано и свършено, ние си оставаме едни простодушни създания, които, на базата на обикновения символизъм, са готови да повярват, че превъзходството във въздуха е превъзходство и в морала. (Погледнете къде живее Господ, все пак… Не е в някоя дупка като Мемориалния паметник на жертвите от Виетнамската война, нали?) Какво друго, освен помръкване на законната американска гордост могат да предизвикат забележките на човек като мен относно нападенията срещу мирно цивилно население от чисти и достойни млади хора, управляващи ужасно скъпи и сложни летателни апарати? Нима подобни забележки не внушават, че тези нападения приличат на дейността на най-репресивните полицейски институции, които арестуват невинни хора и ги карат да присъстват на изтезанията на близките и роднините им, с единствената цел да променят политическите им убеждения, за които и хабер си нямат?