„Дами и господа от 2088 година след Христа,
Базирайки се на предположението, че ще приветствате няколко мъдри думи от миналото, ние — представителите на ХХ век, решихме да ви ги изпратим. Помните ли съвета на Полоний от шекспировата драма «Хамлет»? — «Най-важното е ти да си повярваш…» А какво ще кажете за инструкциите на свети Йоан Богослов? — «Имайте боязън от Бога и прославяйте името му, защото идва Неговият съд.» Най-добрият съвет от моята епоха, не само за вас, а и за всички след вас, е една молитва, която са използвали алкохолиците, борещи се с порока: «Господи, дай ми смирението да приема онова, което не мога да променя, смелостта да променя онова, което мога, и мъдростта да правя разлика между тях…»
Според мен нашият век не борави с мъдростта толкова свободно, колкото са го правили предшествениците ни. Вероятно защото ние сме първите, които получават достоверна информация за човешкото състояние: колко сме на брой, колко храна можем да създадем, колко бързо се възпроизвеждаме, какво ни разболява, от какво умираме, каква е степента на пораженията, които нанасяме на въздуха, водата и почвата — основните неща, от които зависи животът, колко дива и безсърдечна може да бъде природата, и прочие, и прочие… Кой би могъл да прояви мъдрост и смирение при толкова много лоши новини?
Най-травмиращата новина лично за мен беше тази, че Природата изобщо не е природозащитник. Тя изобщо не се нуждае от помощта ни, за да унищожи тази планета, а после да я изгради отново — по различен начин, който може и да не е по-добър, що се отнася до живота. С помощта на светкавици Природата предизвиква огромни горски пожари. Разтопена лава покрива огромни площи плодородна земя. След което тя може да изхранва хората толкова, колкото един асфалтиран паркинг в центъра на града. Преди известно време Природата разтопи ледниците на Северния полюс и ги изпрати да погълнат големи части от Европа, Азия и Северна Америка. Нищо не й пречи да го направи отново. В момента тя се е заела да превръща африканските ферми в пустиня, но всеки момент е готова да ни изпрати някоя огромна приливна вълна или пък нажежени камъни от космоса. Тя не само е унищожила с един замах уникални форми на живот, тя е пресушавала океани и е потопявала цели континенти. Ако хората смятат Природата за свой приятел, врагове изобщо не са им нужни…
Ще ви кажа и нещо друго, което трябва да е добре известно не само на вас — хората от следващия век, но и на вашите внуци и правнуци. Когато нещата опрат до сравнение между обема на живота на дадено място с количеството на необходимата за този живот храна, Природата е безмилостна. Затова се запитайте какво сте направили вие и Природата по отношение на свръхпопулацията. Ние тук, през 1988 година, виждаме себе си като нов вид ледник — топлокръвен, умен и изобретателен, готов да се натъпче с каквото му попадне пред очите, а след това да прави и любов. В резултат удвояваме размера си…
Като се замисля, стигам до заключението, че едва ли искам да чуя какво сте направили по въпроса за огромното количество хора, които зависят от силно ограничени количества храна.
Хрумна ми една налудничава идея, която много искам да споделя с вас: възможно ли е да сме създали всичките тези ракети с водородни заряди и да сме ги насочили един срещу друг, само за да забравим главния въпрос на нашето време: докъде ще стигне жестокостта на Природата?
Днес, след като вече имаме възможност за известна точност в преценките си относно бъркотията, която наричаме «живот», единственото ми пожелание към вас е да не си избирате за лидери разни глупави оптимисти. Те вършеха работа, само докато не бяхме наясно какво всъщност става — тоест за един период от човешката история, продължил някъде около седем милиона години. Дори в моето време подобни глупави оптимисти оказаха катастрофално влияние върху обществените институции, на които предстоеше истинска работа.
Днес на нас не ни трябват лидери, които обещават съкрушителна победа на Природата чрез опазване на тъй наречената «околна среда». Трябват ни други. Такива, които имат куража и интелигентността да предложат на земните жители условията за капитулация, които поставя Природата.
Ето ги:
1. Снижаване броя на населението и запазване това снижение на стабилно ниво.
2. Пълно спиране на замърсяването на въздуха, почвата и водата.
3. Прекратяване на подготовката за всякакви войни и обръщане към истинските проблеми.
4. Учете децата си, а едновременно с това и себе си, как се живее на една малка планета, без това да доведе до нейното унищожение.